В Пуерто Рико анолисите, които живеят в градска среда, вече изглеждат различно от своите събратя в горите. За да се катерят по сгради и да се движат по нагорещен асфалт, градските гущери са развили по-дълги крайници и повече ламели – дребните люспести пластинки по долната страна на пръстите им. Именно те им позволяват да се задържат по-добре върху гладки повърхности като стъкло и метал. Най-впечатляващото е, че тези промени са настъпили само за няколко години.
Днес градовете са най-новата екосистема на Земята, а животните, които ги обитават, са принудени да се приспособяват, ако искат да оцелеят.
В много случаи тези промени – поведенчески или генетични – настъпват за удивително кратко време, понякога само за няколко поколения. Причината може да бъде както климатичната криза, така и прякото въздействие на човека. Използването на антибиотици, замърсяването, разпространението на инвазивни видове и урбанизацията превръщат хората в една от най-силните движещи сили на еволюцията. Учени наричат този процес „съвременна еволюция“.
„Някои животни се справят изключително добре в градска среда“, казва Андрю Сих, професор по еволюция на поведението в Калифорнийския университет в Дейвис.
Според него успешната адаптация включва множество промени – животните се научават да разпознават нови хищници, откриват различни източници на храна и убежища, привикват към постоянния шум и изкуственото осветление, както и избягват токсини и болестотворни организми.
Градът като нова природна среда
Изследвания показват, че някои животни дори извличат ползи от живота в града. Там често има повече храна и по-малко естествени врагове, което увеличава шансовете им за размножаване. Така градската среда, която изглежда враждебна, всъщност позволява на определени видове да процъфтяват.
Класически пример са британските червени лисици. Градските популации се размножават по-успешно от селските благодарение на постоянния достъп до храна.
В САЩ миещите мечки, известни с прозвището „боклучарски панди“, също започват да се променят. Скорошно проучване показва, че градските популации проявяват първи признаци на своеобразно „самоопитомяване“ – муцуните им стават по-къси, а агресивността към хората намалява.
В Дания пък дивите зайци все по-често навлизат в градовете. Те проявяват значително по-висока търпимост към човешкото присъствие – промяна, която може да се дължи както на изменения в експресията на гените, така и на естествен подбор на по-толерантните индивиди.
Проучване, публикувано през 2025 г., установява, че животните от градските райони, изложени на по-високи температури и по-силно замърсяване, показват значително по-голяма устойчивост на стрес в сравнение с животните от защитени природни територии.
Първо се променя поведението
Какво отличава видовете, които успяват да се адаптират, от онези, които изчезват?
Според Сих решаваща е способността животното бързо да променя поведението си. Именно това често е първата стъпка към по-дълбоки еволюционни изменения.
„Първо трябва да реагират успешно на новите условия. Ако оцелеят достатъчно дълго, получават шанс по-късно да развият и генетични адаптации“, обяснява той.
Такъв пример са броненосците в американския щат Илинойс. Те все по-често се срещат край пътищата, защото асфалтът задържа топлина. През суровите зими, когато температурите падат до минус 34 градуса, тази допълнителна топлина им помага да регулират телесната си температура.
Подобно поведение може да даде време на вида постепенно да се приспособи и генетично към променената среда.
Птиците вече пеят различно
Градският шум също променя животните.
Множество изследвания показват, че птиците променят честотата, силата и времето на песните си, за да се чуват над автомобилния трафик.
Особено впечатляващ пример е северноамериканската птица тъмноока юнко. През 80-те години малка популация се заселва в кампуса на Калифорнийския университет в Сан Диего и дава възможност на учените да проследят еволюцията ѝ почти в реално време.
Само за няколко десетилетия птиците стават по-малко агресивни, развиват по-малко бели пера по опашките си – използвани при демонстрации на доминиране – започват да гнездят по-рано, отглеждат почти два пъти повече малки и променят миграционното си поведение.
Друга градска популация в Лос Анджелис започва да изгражда гнезда не на земята, както е характерно за вида, а по дървета и дори върху сгради.
Настъпват и физически промени. Градските юнко развиват по-къси крила – адаптация, която улеснява маневрирането между сградите, вместо продължителния полет над открити пространства.
Тази способност за бърза адаптация може да се окаже решаваща за бъдещето на вида, който е загубил около 168 милиона представители в Северна Америка през последните 50 години.
Промените не спират до градовете
Еволюцията не се ускорява само в градската среда.
В някои райони на Африка все повече слонове се раждат без бивни. Причината е проста – бракониерите убиват предимно животните с бивни, докато останалите оцеляват и предават тази особеност на поколението си. Така липсата на бивни се превръща в еволюционно предимство.
При някои риби се наблюдава друга тенденция. Масовият улов на най-едрите екземпляри оставя да се размножават по-дребните. Така с течение на времето размерът на популациите намалява.
Атлантическата риба killifish пък развива по-дебела кожа, която я защитава от промишлени токсини и химическо замърсяване.
Не всички успяват да се приспособят
Според Андрю Сих много животни просто не разполагат с достатъчно време.
„За много видове промените настъпват прекалено бързо. Те просто нямат време да еволюират“, предупреждава той.
Някои представители дори на един и същи вид не успяват да променят поведението си и загиват. Други обаче получават шанс да се приспособят към живота сред хората, сградите, замърсяването и климатичните промени.
Ако сегашните тенденции продължат, именно тези животни вероятно ще бъдат следващите големи победители в една еволюция, която вече не се измерва в хилядолетия, а в десетилетия.
