Еньовден e – празникът на билките!
Ритуалите на Еньовден и до днес се изпълняват от много българи. Обикновено това са билколечители, почитатели на билколечението, жени и млади момичета от фолклорните групи, каквито има във всяко българско село, че и в много от градовете. Те излизат сред природата в ранната утрин, преди изгрев слънце. Казват, че по това време билките притежават най-голяма лечебна сила, защото в нощта срещу празника небето се отваря, звездите слизат на земята и омайват треви и цветя.
Лековити са и водите, защото слънцето, завършило пътя си към лятото, се окъпва и поема обратно – към зимата. Затова е добре човек да се претърколи няколко пъти в росната трева или да се изкъпе в река или езеро.
Легендите разказват, че когато Господ направил човека от кал, го оставил на слънце, за да изсъхне. Решил да си почине, но бил изморен и задрямал. Дошъл дяволът и намушкал човека с пръст, покривайки тялото му с множество дупки. Като видял това, Господ събрал треви и с тях запушил всяка дупка. След това благословил тревите да се превърнат в лековити билки. Пропуснал само един отвор и оттам болестите започнали да се промъкват и да вредят на хората. Затова народът ни вярва, че произходът на билките е свързан с вечната битка между доброто и злото, между Господ и дявола.
Според традицията, по пътя и докато се събират билките, се изпълняват специални песни. Те звучат и днес при възстановките на обичая, които се организират в цялата страна.
На същата дата – 24 юни, православната църква отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на този очевидно езически обичай. Народът ни го нарича свети Иван Бильобер, Иван Летни, Средѝ лѐте, Яньовден, Еньовдън, Еньовден.
Моля, подкрепете ни.