Евангелие за жената на Исус: За Мария Магдалена, древния папирус и мастилото

Споровете около автентичността на евангелието започват още когато професорът от Харвардския университет Карън Кинг обявява откриването му през септември 2012 година.

Древният текст е написан на коптски (египетски език) и в него има ред, който гласи: „Иисус им каза – Моята жена…“. После се споменава Мария, като най-вероятно става въпрос за Мария Магдалена.

Кинг смята, че папирусът е от IV век, но все пак допуска, че това може да е копие на друго евангелие от II век, което е написано на гръцки.

Анализ на папируса показва, че той е на около 1200 години, защото тогава се е произвеждало такова мастило. Но има много учени, които са на мнение, че това е модерна фалшификация, въпреки доводите на Кинг и много нейни колеги. „В този момент, докато изследванията и дискусиите са в разгара си, мисля, че трябва останем отворени към всички възможности“, пише Кинг в писмо за списание Biblical Archaeological Review.

Изследователи от Колумбийския университет провеждат експерименти върху мастилото на папируса. Първоначалните тестове потвърждават теорията на Кинг. Изследователите не искат да се наемат с твърдения, докато не завършат всички възможни тестове, но все пак има нотка на потвърждение.

Сегашният собственик на евангелието държи на анонимността си, но се знае, че е купил Евангелието за жената на Исус и още няколко коптически текстове през 1999 година от човек на име Ханс-Улрих Лаукамп (Hans-Ulrich Laukamp). Лаукамп го е купил в Потсдам през 1963 година, тогавашна Източна Германия.

Лаукамп умира през 2002 г. и оттогава има много спорове дали наистина той е бил собственик на евангелието. Според някои източници Лаукамп е живял в Западен Берлин по това време и е нямало как да купи евангелието в Потсдам.

Самият Лаукамп няма деца или живи роднини, които да потвърдят или отрекат предположенията. През последните месеци са открити нови документи, които не само могат да пресъздадат по-добре живота на Лаукамп, но и да предоставят детайли относно евангелието.

През 2014 Кинг пише в Harvard Theological Review, че е получила следната информация за сегашния анонимен притежател на евангелието: „Предостави ми фотокопия от договора за продажба на 6 коптски папируса, като за единия се смята, че е Евангелието за жената на Иисус.

Датата е 12 ноември 1999 година и документът е подписан и от двете страни.“ Кинг отбелязва също, че в договора има и ръкописен коментар, който гласи, че „Продавачът предава фотокопия от кореспонденция на немски. Папирусите са придобити през 1963 година от продавач в Потсдам (Източна Германия).“

Кристиан Аскеланд (Christian Askeland) от Института за библейски изследвания във Вупертал (Германия) обаче смята, че това е фалшификация. Той е изследвал и още едно коптско евангелие, в което се намира част от Евангелието на Йоан – също притежание на анонимния собственик на Евангелието за жената на Иисус. Според Аскеланд мастилото и на двете е от едно и също време, което означава, че това са фалшифицирани текстове, написани от един и същи човек.

Развръзката се случва, когато Джеймс Ярдли (James Yardley) от Колумбийския университет доказва, че мастилото от Евангелието за жената на Иисус е съвсем различно от това на папируса за Йоан, което най-вероятно означава, че не са писани по едно и също време от един и същи човек.

„След първоначалните тестове казахме, че мастилото не е едно и също“, казва Ярдли. „Всички следващи изследвания потвърждават твърдението ни.“

Ярдли добавя, че няма да коментира повече, докато откритието му не бъде публикувано в издания, които са направили собствени проверки. А когато бъде публикувано, Аскеланд и поддръжниците му ще имат право на отговор.

Димитър Димитров