Европа рискува да дезориентира и да изгуби ”меката” си сила в Западните Балкани

"Стабилността, демокрацията и просперитетът в Югоизточна Европа са пряко свързани с консолидирането на европейския проект и завършването на обединението на нашия континент с приемането на страните от Западните Балкани - процес, който започна преди 30 години.

Упоритото противопоставяне на започването на преговори за присъединяване към ЕС с Албания и Северна Македония въпреки препоръката на Европейската комисия и волята на голямо мнозинство от държавите членки и Европейския парламент постави в опасност оставащото влияние на ЕС на собствения му праг и способността му да оформя стратегическото развитие и стабилността в Югоизточна Европа.

Това е стратегическа грешка, която помага за консолидиране на статуквото на Западните Балкани и инертността на ЕС на една все по-объркана геополитическа карта. Дългът на ЕС е да допринесе за стабилността и сигурността на Югоизточна Европа. Ето защо той трябва да сметне приемането на Западните Балкани в ЕС като отговорна политика, а не като бреме.

Освен това съпротивата срещу преговорите за присъединяване с горепосочените страни подкопава авторитета и надеждността на ЕС. За регион като Западните Балкани, който се бори за подсилване на върховенството на закона и подобрение на социалните и икономически стандарти, процесът на членство в ЕС остава крайно необходим.

Психологическото въздействие от тези разговори и трансформативният ефект са онова, което е важно за усещането на тези страни, че са обвързани с ЕС. И преди всичко е въпросът за доверието: през 2003 г. на срещата на върха в Солун лидерите на ЕС обещаха членство на тези държави.

При настоящите обстоятелства гаранциите, дадени от ЕС на страните от региона, вече няма да имат значение. Следователно ще става все по-трудно да се стигне до компромиси, да се преодолеят двустранните спорове и да се отключи положителна енергия.

Това е предвестник за вътрешни проблеми в Северна Македония и Албания, които твърде дълго време разчитаха на ЕС да ги подкрепи. Това подкопава преговорите между Сърбия и Косово и засилва центробежните сили в Босна и Херцеговина.

Процесът на присъединяване към ЕС в Западните Балкани е и процес на държавно изграждане и стабилизиращ процес за целия регион. Това е ключова стратегия за упражняване на световното политическо влияние на ЕС.

ЕС трябва да поеме отговорностите си като действа със стратегически подход. Крайно време е ЕС да погледне с креативност и да постави в перспектива ролята си в рамките на новата международна среда, така че да действа независимо в тази среда и да подсили способностите си във външната политика и отбраната.

Призоваваме ЕС да преодолее разделенията по този въпрос. Процесът на присъединяване ще продължи много години, през които ще има достатъчно време да се съчетае необходимостта от по-нататъшна интеграция в ЕС с необходимостта от запазване на европейската перспектива за Западните Балкани.

Следователно започването на разговори за присъединяване със Северна Македония и Албания на основата на техните ангажименти е наложително и следва да бъде договорено на следващия Европейски съвет.

В същото време призоваваме ЕС да представи нови инструменти на предстоящата среща на върха в Загреб, които да консолидират пътя на присъединяване към ЕС на страните от Западните Балкани."

Подписали:

- Игор Лукшич, бивш премиер и министър на външните работи, Черна гора
- Зигмар Габриел, бивш вицеканцлер и министър на външните работи, Германия
- Весна Пушич, бивш заместник министър-председател и министър на външните работи, Хърватия
- Никола Попоски, бивш заместник министър-председател и министър на външните работи, Северна Македония
- Николаос Кодзиас, бивш министър на външните работи, Гърция
- Карин Кнайсл, бивш министър на външните работи, Австрия
- Йоанис Касулидес, бивш министър на външните работи, Кипър
- Дитмир Бушати, бивш министър на външните работи, Албания
- Кристиан Вигенин, бивш министър на външните работи, България
- Горан Свиланович, бивш министър на външните работи на Съюзна република Югославия