Ген. Шивиков: Недомислие е летците за обучение на F-16 да получават по 70$ на ден в САЩ

Красноречив пример, че продължаваме да пренебрегваме и не оценяме човешкия фактор, въпреки че всеки един началник и министър в МО при встъпване в длъжност декларира, че фокусът на неговото управление ще бъде човекът с пагони. Според оскъдната информация колегите се командироват с по 70 долара на ден. Това за обикновения българин са много пари, но за стандартите на САЩ са пари за ежедневни нужди, като храна и вода.

За комунално - битови услуги и квартирни не се съобщава, което ще рече, че летците ще бъдат настанени в база, като войници. Бързам да дам пояснение защо това е несериозно отношение на институциите към подготовката и бъдещото всеотдайно служене на колегите към родината. Според мен този срок е твърде дълъг. Това са обучени пилоти, които вече летят на подобни самолети. Един пример от моя скромен офицерски опит.

През 2010 година, завръщайки се от мисията в Афганистан летяхме от Кабул до Бишкек с транспортен самолет C-17. Пилотите бяха двама млади офицера, като единият беше девойка от български произход на 21 години. Командирът млад капитан на 25 години. Бях поканен в кокпита и по време на полета ги попитах като са толкова млади, кога са учили и колко време е било обучението, за да пилотират този огромен самолет. Отговорът беше, че обучението е ЕДНА година. Към онзи момент тези младежи имаха вече няколко стотин пролетени часове. Ок, някой ще се опита да ме опровергае, няма лошо. За мен от съществено значение е тези колеги, за да имат самочувствието за равнопоставеност с американците трябва да им се осигурят еднакви условия, а уж с цел икономии да ги набутаме в казармата. Желателно е да се даде възможност да бъдат със семействата си. Това зависи изцяло от българската страна. Сигурен съм, че не е помислено страната да поеме цената на допълнителния багаж. Колегите ще бъдат изпратени с право на един куфар, в който трябва да носят няколко униформи и цивилни дрехи.

Пак ще дам пример с мен. През 2011 и 2012 бях на обучение в колежа на Сухопътните войски на САЩ. Бяхме представители от 67 страни. В рамките на тези 16 месеца се запознах и сприятелих с всички колеги. Заминах с един куфар и когато дойде време да се прибираме се оказа, че всички колеги от другите страни имат право на огромно количество допълнителен багаж, чийто разходи се поемат от съответната страна. Аз и семейството ми си платихме багажа. След завръщането написах докладна, в която предложих това да се преосмисли. Отговорът меко казано беше, че трябва да съм благодарен, че съм бил изпратен и че след като съм отишъл с един куфар, кой ме е карал да си купувам дрехи и да ги вземам с мен. Ето защо се надявам това да се прочете и от хората, които да преосмислят и вземат адекватни решения. След като се изпращат тези колеги да бъдат поставени при равни условия с другите. Иначе е отбиване на номера.