Гневът на средната класа възпламени Турция, Бразилия и България

Така започва материалът на Антъни Файола и Пола Мура, публикуван във „Вашингтон пост”, засягащ протестната вълна в няколко държави, включително България, цитиран от бТВ.

Само няколко месеца по-рано общественото недоволство от непосилните сметки за ток предизвика свалянето на предишното правителство, но Генов вижда повече причини за гняв, след като новото управление назначи съмнителен медиен магнат начело на службата за държавна сигурност.

Вбесен, Генов публикува призив за протест в София във Фейсбук, въпреки съмнението си, че демонстрация, която не е фокусирана върху парични проблеми, а върху корупцията , ще срещне подкрепа. „Хванахме се на бас за това колко хора ще дойдат. Аз заложих на 500 души”, казва Генов.

Когато е пристига на площад „Независимост” той с изненада вижда как там се събират хиляди българи. Оттогава всеки ден се провеждат все по-многобройни протести, които искат оставката на правителството.
„Всички сме свързани – България, Турция, Бразилия. В социалните мрежи публикуваме съобщения на английски език, така че да се разберем и да се подкрепим”, казва Ивета Чернева, 29-годишен автор, която е една от хилядите протестиращи.

„Борим се по различни причини, но в крайна сметка всички искаме правителството ни да работи за нас”, каза тя и добави, че всички протестиращи се вдъхновяват един друг.

По света това е лятото на недоволството на средната класа, особено в развиващия се свят. От Истанбул до Рио де Жанейро, от България до Босна, натрупаното отчаяние на едни ангажирани граждани се задейства от поредица от привидно различни събития.

Построяването на парк в Турция доведе до взрив на общественото недоволство и доведе до протест с искания за свобода на изразяването в едно общество.

Увеличаването на автобусните тарифи в Бразилия стана повод за недоволството срещу корупцията и полицейската бруталност. Но какво е общото между тях? Един малък инцидент пали фитила в общества, които, свързани чрез социалните медии и години на растящ жизнен стандарт в развиващия се свят, вече изисква много повече от своите демокрации и правителства.