Християните празнуват Голяма Богородица

След възнесението на Христос, света Богородица останала да живее със светите апостоли в Йерусалим. Божията майка много тъгувала за обичания си син и често ходела на светите места, за да се моли за него.
Когато цар Ирод започнал жестоките гонения на християните Богородица заминала за Ефес, където проповядвал св.Йоан Богослов. Но скоро се върнала, за да раздава милостиня на бедните, да утешава страдащите, да проявява милосърдие към болните и нещастните хора. Това гневяло езичниците и негодували срещу Божията Майка. Постоянно я следяли и се опитвали да я убият.

Веднаж, докато се молила в Елеонската планина, Богородица получила известие от арахангел Михаил за близката си смърт. Първи научил за нея Йоан. На него тя дала заръка да я погребат в село Гетсимания, при св.Йосиф Обручний. А нейното последно желание било да види дванадесет апостоли на едно място.
Всичко станала така, както пожелала Богородица. Само св.Тома не могъл да се прости с Божията Майка. На третия ден той отишъл да допещерата, където било положено тялото й, за да се утеши. Учудването му било огромно, когато видял, че мястото е празно.

Оттогава апостолите повярвали, че пресветата Майка е възкръснала в третия ден от нейното успение /заспиване/ и тялото била взета на небесата. По-късна над пещерата, където положили Богородица, издигнали църква и оттогава започнали тържествено да празнуват Успението на Света Богородица.

Именници днес са всички, които носят името Мария и неговите производни.

Днес отбелязваме един от дванадесетте най-велики християнски празници. В народната традиция той е популярен като
ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА
В своите представи за Божията Майка българинът е съхранил своята дълбока обич и почитание към нейната непорочност, справедливост и вълшебна сила. Затова Богородица има много превъплащения. Тя е девицата, зачена от босилена китка и щастлива родилка, пред която цялата природа се поклонила, за да мине с младенеца в ръце. Тя е благодетелката на невести и родилки, които благославя за здраве и многодетство. Тя е, която дава милостиня на сиромашките жени, майки и вдовици; които утешава страдащите, напътства нещастните и безпътни люде. Тя е магьосницата, проклела кукувицата, че не спира да кука, трепетликата, че винаги трепери, магарето, че рови в свещената ясла, елата и брашляна, че не правели път да мине.
Стара традиция било в ноща срещу празника хората да преспиват на свято място, да си пожелават нещо хубаво, което с благословията на Богородица, се надявали да се сбъдне. Рано сутринта носели в църквата всички плодове, които са се родили, попът ги опявал, прекаждал и освещавал, с пожелание за здраве и берекет на семейството. После правели гумно в градината, което имало кръгла форма - сакрален знак срещу дявола и всички черни сили. В центъра на гумното слагали колона, на която връзвали най-хубавия кон. Донасяли няколко снопа младо жито от нивата, което вършеел стопанинът на къщата, докато неговата жена хвърляла вода от менче, украсено с цветя и червена кърпа. Накрая жените събирали новото жито и от него приготвяли обредни хлябове за празника.
Обичайно на 15 август свършвал Богородичния пост и се организирали празнична семейна трапеза или общоселски събор. Всяка къща колела курбан агне, който наричали на светицата. Кожата и двете плешки на закланото животно давали на църквата, от които приготвяли обредната храна за събора.
На празничната трапезата стопанките нареждали задължително ритуални погачи, мед и жито. Слагали още царевица, пшеница, варена тиква, каша от пиле, различни плодове.
Отколешна традиция било да се раздава богородична пита и предварително осветени в църквата плодове, за здраве и късмет на цялото семейство.