Игор Федик за Фрог: Русия като държава терорист - сигнал към Мадрид и отговор за снабдяването със системата HIMARS

В ранното неделно утро на 26 юни руските войски нанесоха ракетен удар по 9-етажна жилищна сграда и района на детска градина в един от централните райони на Киев. В резултат на този обстрел едни човек загина, а още шест, включително едно дете, бяха ранени. На следващия ден, 27 юни, руски бомбардировачи Ту-22 изстреляха две ракети срещу търговско-развлекателен център в Кременчук. Ударът бе нанесен посред бял ден, когато вътре имаше над 1000 човека. На мястото на трагедията избухна голям пожар. До сега е потвърдена смъртта на 18 души, 59 са ранени.

«Невъзможно е дори да си представим броя на жертвите. Търговският център не представляваше никаква опасност за руската армия. "Нямаше никаква стратегическа ценност“ – реагира на удара срещу Кременчук президентът Володимир Зеленски. От една страна можем да се съгласим с него: защо да се бомбардира търговски център, който трудно може да бъде заподозрян, че е военен обект, и в който главната „жива сила“ са майки с деца. Но от друга страна Кремъл може и да вижда ценност и полза от такива удари. Иначе те нямаше да бъдат извършвани. Обстрелът на Киев, Кременчук и други градове бе осъществен по време на провеждането на срещата на страните от групата Г-7 и може да бъде разглеждан като своеобразен отговор на Кремъл на взетото на тази среща решение за продължаване на подкрепата за Украйна и засилването на натиска върху Русия. Това е и сигнал за започващата среща на НАТО в Мадрид, на която се очаква Русия да бъде обявена за стратегическа заплаха за международната сигурност и за съществуващия световен ред. Това е и отговор на решението на САЩ за закупуване за Украйна на модерни системи за противоракетна отбрана NASAMS. А също и отговор на ударите на украинската армия по командни пунктове на руските войски с помощта на високоточно западно въоръжение, в частност системата HIMARS, и на поредицата успешни операции от последните дни за отстраняване на представители на окупационните власти във временно окупираните от Русия територии в Украйна.

По този начин Кремъл реши да подкрепи с „практически действия“ своите заявления, че ако Западът продължи и увеличи своята военна подкрепа за Украйна, то „Русия ще започне да нанася удари по обекти, които тя засега не удря“. Мнозина смятаха, че става дума за правителствения квартал в Киев, обекти на критичната инфраструктура или стратегически важни комуникационни трасета. Но не! Русия удря именно по местата, където има струпване на цивилно население.

Адекватният отговор на тези действия на Русия може да бъде само един: колкото се може по-бързо да бъде доставено на Украйна още повече въоръжение и на първо място такова, което може да предотвратява споменатите вече трагедии с гражданско население, т.е. – системи за противоракетна отбрана. Необходимо е също така да бъде засилен санкционният натиск срещу Русия и най-сетне тя да бъде призната за държава спонсор на тероризма от страна. Всякакви колебания по този въпрос биват възприемани от Путин като слабост и покана да продължи и по-нататък да убива мирни украински граждани.

Впрочем, само няколко дни преди неотдавнашните масирани ракетни удари по граждански обекти, комисията по международни отношения в Сената на САЩ прие резолюция за признаването на Русия за държава спонсор на тероризма. Сред аргументите за това решение сенаторите изредиха: По указания на Путин правителството на Русия поощрява актовете на международен тероризъм против политическите опоненти и национналните държави; Русия провеждаше терористична кампания по време на Втората Чеченска война; обстрелваше мирните жители на Грузия; от 2014 г. поддържа членовете на незаконни въоръжени формирования, извършващи актове на насилие против мирните жители на Донбас в Украйна; нанасяла е удари по цивилното население в Сирия; оказва материална подкрепа на Сирия, която е смятана за държава спонсор на тероризма; сее терор по целия свят чрез частни мрежи от военни наемници, каквато е групата «Вагнер».

В списъка на страните спонсори на тероризма биват включвани държави, които нееднократно са оказвали подкрепа за терористични акции по целия свят. Санкциите, налагани на такива държави, предвиждат ограничения за получаване на помощ от САЩ, забрана за износ и продажба на продукция с отбранително предназначение, мерки за контрол над експорта на стоки с възможна двойна употреба, различни финансови ограничения.

Засега в този списък са четири държави: Куба, Северна Корея, Иран и Сирия. Окончателното решение за признаването на Русия за такава държава, има право да вземе администрацията на американския президент. След обстрела на Кременчук предприемането на такава мярка е морален дълг за президента Байдън.

Макар че навярно определянето на Русия за държава спонсор на тероризма няма да отразява в пълна степен самата същност на тази страна и на методите, които тя избира за общуване със заобикалящия я свят. По-подходящо в случая е определението «държава-терорист». Именно така бе наречена Русия от президента Зеленски след убийството на невинните хора в кременчукския търговски център: «Руската държава стана най-голямата терористична организация в света. Това е факт. И това трябва да стане юридически факт. И всеки по света трябва да знае, че да купува или превозва руски нефт, да запазва връзките си с руските банки, да плаща данъци и мита на руската държава – това означава да дава пари на терористи». Няма какво повече да се добави към това.

Игор Федик