Икономистът Л. Богданов: Новата власт ще се сблъска челно с тежка финансова реалност

Икономистите са категорични, че влизаме в новия политически цикъл без никакви финансови буфери. Официалните данни на Министерството на финансите вече отчетоха стряскащ дефицит от 1.5 млрд. евро (1.2% от БВП) само за първото тримесечие на 2026 година – най-лошият показател за последните 15 години.

Стоян Панчев: „Реалният дефицит може да е около 5%, а не 3%, както официално се съобщава. „Ние страдаме от много асиметрична информация.“ Първата стъпка е да видим реалното положение на фиска, защото това, което в момента разглеждаме като данни, на практика не отговаря на реалността.“, посочи пред bTV Стоян Панчев.

Липсата на излишъци в годините на икономически растеж означава, че държавата вече е със силно вързани ръце за подпомагане на бизнеса и домакинствата при евентуални външни шокове.

Макар държавната статистика (НСИ) да отчете 4.1% годишна инфлация през март, експертите посочват, че реалното усещане на потребителите е много по-тежко заради специфичната структура на разходите.

„Официалната инфлация е около 2,8%, но това, което хората виждат в портфейла си, е различно. При всички случаи, ако отворите данните, ще видите доста стоки и услуги, на които има поскъпване над 10, над 15, над 20% на годишна база.“, посочи още Панчев.

Експертите отбелязват, че опитите за изкуствено "натискане" на инфлационните индекси заради критериите за еврозоната изкривяват реалната картина, особено в сектори като здравеопазването.

Същевременно Лъчезар Богданов подчертава, че кабинетът не е всесилен: „Има процеси, върху които правителството не може да влияе – глобалният пазар на енергийни ресурси и суровини. Цените на петрола и газа се определят от международни фактори и решения на големи икономики, което автоматично се отразява и у нас.“

Най-мощният инструмент на бъдещата власт за овладяване на инфлацията остава нейната собствена фискална политика.

Според Богданов охлаждането на икономиката минава задължително през свиване на държавните харчове и овладяване на над 20-процентния ръст на заплатите в публичния сектор, който в момента свръхстимулира потреблението. Влошената ситуация се подхранва и от близо 20% ръст при потребителските и ипотечните кредити, което налива огромен допълнителен ресурс на пазара.

За да стабилизира финансите, кабинетът ще трябва да насочи скалпела към най-раздутите и неефективни системи.

„Правителството ще влезе в ситуация, в която то неизбежно ще трябва да направи структурни реформи в публичния сектор. Очевидно няма как държава, в която населението е намаляло с 20%, да има растящ брой на заетите в публичния сектор. Това са сектори, за които няма обществено доверие. Голяма част от гражданите искат срещу това, което плащат, да получават добра публична услуга, а от съдебната система, полицията и прокуратурата явно това не се случва.“, смята Богданов.

Икономистът обобщава, че раздутите щатове и ниската ефективност в МВР и Темида ще бъдат първите мишени на неизбежните бюджетни ограничения, пред които е изправена "Прогресивна България".