Изненада! Токът можел да се оскъпи с 4%

Това обаче не променя ситуацията, пише Капитал. Причината е, че в електроенергийната система на България има дефицит от 220 млн. лв., за който трябва да бъде намерен механизъм за компенсиране. Той се получава заради недостатъчните приходи от зелената надбавка в цената на електроенергията, с която се покриват преференциалните цени на ВЕИ производителите. 

За да стане това обаче е нужна дългосрочна стратегия, с която да бъдат избегнати нови грешки при ценообразуването. Ако все пак такъв механизъм не бъде намерен, цената на електроенергията за крайните потребители ще скочи с 4% от юли, сочат изчисления на ЕVN България, която захранва с електричество Южна България.

Причина за дефицита от 220 млн. лв. е, че в цената на електроенергията, която беше увеличена с 13.6% от юли 2012 г. , не са били предвидени всички разходи за преференциални тарифи за зелените мощности. Според ЕVN проблемът идва от бума на новоприсъединени такива в последните дни на юни, който е нямало как да бъде предвиден. Още през май енергийният регулатор обяви, че от юли 2012 г. ще има нулев капацитет за присъединяване, което накара много инвеститори да финализират проектите си преди този срок. Справка на ЕVN показва, че в периода от 21-30 юни на нейна територия са били присъединени 284 централи с обща мощност от 133 мегавата при общо инсталирани от началото на 2012 г. 370 мегавата. "Само за първото полугодие на изминалата година на територията на ЕVN България бяха изградени и присъединени и пуснати в експлоатация 642 нови фотоволтаични централи с обща инсталирана мощност 370.1 MW. Това е 3.5 пъти повече от всички ВЕИ съоръжения, изградени на територията на Югоизточна България за периода 2005 – 2011 г.», коментираха от компaнията.

Така се оказа, че зелената надбавка, калкулирана в цената, няма как да покрие разходите за преференциални тарифи за всички ВЕИ. В крайна сметка, това доведе до въвеждане на цена за достъп до електроразпределителната и електропреносната система, с което се отнема до 39% от прихода на производителите на възобновяема енергия. Цената за достъп обаче също се оказа недостатъчна да комепенсира целият дефицит от 420 млн. лв. в системата, оставайки непокрити още 220 млн. лв., пресмятат от ЕVN.

Възможен изход от ситуацията е да бъде създаден специален фонд за ВЕИ, чрез който да бъде насърчавано развитието на зелена енергия в България. Идеята е в този фонд да бъдат набирани средства чрез включване на 50% от приходите от продажба на квоти за вредни емисии. Според европейските правила половината от тези средства така или иначе трябва да бъдат използвани за развитието на зелената енергия. "При положение, че ние вече имаме изградени мощности, тези средства могат да се използват за комепнсиране на дефицита в системата", коментира Калина Трифонова, член на УС на ЕVN. Това ще доведе до предвидими цени на електроенергията и ще бъде избегнато шоковото поскъпване, допълниха от компанията. Във фонда ще влязат и средствата от "зелената" добавка, която всички потребители плащат, както и от други ресурси, които държавата би могла да определи в бъдеще.

Това предложение не е ново и от ЕVN посочиха, че то вече е било обсъждано както с енергийния бранш, така и с големите консуматори на електроенергия. От Българската фотоволтаична асоциация също вече бяха изразили подкрепата си за тази идея. Реално обаче решението е на правителството и най-вече на финансовия мнинистър Симеон Дянков, в чиито компетенции е да разпредели как ще бъдат изразходвани средствата от продажбата на квоти за вредни емисии.

Проверки на ЕVN са показали, че всички проекти за възобновяема енергия на тяхна територия са били присъединени в съответствие с действащото законодателство. "Няма нито едно нарушение", коментира Гочо Чемширов, замесник-председатек на УС на компанията. За подобна възможност беше намекнал вече бившият председател на ДКЕВР Ангел Семерджиев. В тази веръзка той дори беше инициирал законодателни промени, които да позволяват при констатирано нарушение да се отнема преференциалната тарифа на съответния възобновяем парк. Те обаче така и не минаха през парламента, въпреки първоначалните опити на управляващите поправките да бъдат включени в преходните и заключителни разпоредби на закон, свързан с експорта на стоки със специално предазначение, съобщава Капитал.