Жак Атали: Да се спре с ”дипломацията на привидностите”, защото тези маскаради са особено вредни

Според Жак Атали честотата, с която държавните глави се срещат в момента, е безумна: през последните два месеца всички те се срещнаха в Ню Йорк в ООН; след това същите хора се срещнаха в Египет на COP; най-могъщите от тях ще се срещнат следващата седмица в Индонезия на срещата на Г-20, а след това има срещи на върха на регионалните, европейските, африканските и азиатските блокове.

Когато знаеш колко огромна е логистиката, свързана с тези срещи, колко време е необходимо, за да се стигне до тях, колко енергия се изразходва и колко пари се харчат, съжаляваш, че чуваш само съпоставка на вече известни речи, произнесени една след друга, без нито един държавен глава да изслуша друг, без изгледи за сериозна дискусия, без търсене на реално споразумение, съобщава БГНЕС.

И все пак лидерите се втурват към тях, щастливи да се правят на силни, да се възхищават на войниците си, да се потупват по гърба в коридорите, да се наслаждават за миг на ефимерния си статут, да забравят в чужбина вътрешните си грижи и малкото власт, с която реално разполагат; щастливи да изготвят в края едно общо комюнике, което е достатъчно безсмислено, за да бъде приемливо за всички; щастливи да излъчват нови образи на своята слава към общественото мнение, независимо дали е свободно или контролирано.

Освен това тези срещи на високо равнище вече са се превърнали в претекст за паралелни срещи, на които големи компании, неправителствени организации и различни групи за натиск идват, за да представят своите виждания пред медиите, в разглобени каравани, които могат да бъдат премествани от едно място на друго. Неприличен дипломатически и медиен туризъм.

Тази форма на дипломация е изтощителна и се изчерпва. И главните държавни глави започват да избягват този вид срещи: нито американският, нито китайският, нито руският, нито индийският, нито бразилският бяха забелязани на СОР. И следващата Г-20 вероятно ще бъде оскъдна среща на няколко средни сили, които си играят на големи.

И все пак никога не е имало по-голяма нужда от международна координация. Никога светът не е бил по-застрашен от фрагментация: САЩ, макар и засега да са избегнали най-лошото, се насочват към изолационизма, който ги привлича от самото им създаване. Русия се е изключила от света. А европейските сили, които не могат да определят обща геополитическа визия, се връщат с голяма скорост към самоубийствения егоизъм от миналите векове. Докато събитията все повече показват, че границите не предпазват от основните заплахи: пандемиите, глобалното затопляне, инфлацията, безумното натрупване на богатство, движението на населението.

Може би само сегашният генерален секретар на Организацията на обединените нации в своите речи, които винаги са на много високо ниво и са безкомпромисно ясни, казва истината, без да използва дървен език. Но той не се осмелява да каже на държавните глави, които са го назначили, че в по-голямата си част те са само жалки актьори без публика и че дипломацията не е нищо повече от упадъчно шоу, организирано от няколко могъщи хора. Шоу, което скоро ще приключи. Лошо. За тях.

Спешно трябва да се сложи край на тези маскаради; трябва да излезем от дипломацията на привидностите. Трябва да се върнем към нейната същност: да преговаряме сериозно, компетентно, поверително, за да търсим наистина компромиси, без да показваме крайни първоначални позиции, които правят невъзможно всякакво помирение.

По-специално, най-сериозните президенти не бива да отиват на следващата среща на Г-20, където нищо няма да бъде решено.

Там няма да се обсъжда нищо, което не може да се обсъди по друг начин.

Защото, както показа Covid, технологиите вече позволяват всеки ден да се провеждат сериозни, добре обмислени, организирани, дискретни, ефикасни и кратки конференции.

Бихме могли например да си представим виртуална месечна среща на най-високо равнище на Съвета за сигурност на ООН, разширена с Индия, Бразилия, Нигерия и няколко други държави, на която постепенно да се разглеждат, извън камерата, актуалните въпроси, без да се налага да се изготвя окончателно комюнике. Подобни срещи между министри от всички области биха могли да наблюдават общите въпроси и да търсят компромиси. Все пак управляващите трябва да помнят, че реалната им роля не е да се показват, а да вършат.

През 1991г. Жак Атали става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата ”Евреите, светът и парите”, която е преведена и на български език.