Мълчаливите съюзници: Как Европа научи за удара по Иран от новините

Дипломация като прикритие?

Само часове преди удара, представители на ЕС и E3 се срещнаха в Женева с иранския външен министър Абас Арахчи, в опит да върнат преговорите в рамките на споразумението за ядрената програма. Белият дом пусна изявление от президента Доналд Тръмп, в което се говореше за „реална възможност за дипломатически изход“ и обещание за решение „в следващите две седмици“. Надежда проблесна – само за да бъде унищожена още същата вечер.

Според New York Times, самото изявление за „двуседмична пауза“ е било съзнателна маневра за заблуда – както към Иран, така и към съюзниците.

Европа: без глас, без влияние

„Бяхме в пълно неведение“, призна германският външен министър Йохан Вадепфул, като допълни, че и той, и британският му колега Дейвид Лами са научили за удара след неговото извършване. Официални лица от Лондон настояха, че са били уведомени „малко по-рано“, но за европейската дипломация това беше публично унижение.

Френският президент Еманюел Макрон се опита да изведе морална победа от ситуацията: „Да останем последователни и да не участваме във военни удари също е стратегическа победа в дългосрочен план.“ Но дали някой чува този глас на разума, когато в ефир гърмят бомби?

 „Специалните отношения“ се изпаряват

Особено болезнено изглеждаше положението на британския премиер Киър Стармър, който до последно прогнозираше, че „САЩ няма да прибегнат до удари“. Неговите опити да бъде „мост“ между Европа и Вашингтон се оказаха по-скоро илюзорни. Както коментираха в социалните мрежи: „Мост не ти трябва, когато превозното средство е бомбардировач.“

Дори Джорджа Мелони – една от най-верните европейски поддръжнички на Доналд Тръмп – е била изненадана от удара. Символично мълчание, от което прозира ясно послание: Европа няма тежест в кризите, които формират бъдещето на региона.

Санам Вакнил от Chatham House обобщи ситуацията без заобикалки: „Европа бе извадена от ядрените преговори, пренебрегната във военната координация и оставена без инструментариум да влияе.“

И докато бомбите падат, Европа продължава да финансира хуманитарна помощ, да призовава към сдържаност и да се надява, че стратегическата търпеливост ще ѝ върне роля в дипломацията. Засега обаче реалността е безпощадна – САЩ действат, Иран реагира, а Европа гледа… отстрани.