Как можахме да пропилеем цяло десетилетие с подобно чудо като премиер?

Ето, пред мен е докладът „Глобални тенденции – 2040“, на гражданското аналитично лице на ЦРУ – National Intelligence Council (приблизителен превод - Национален разузнавателен съвет), NIC.

NIC на всеки четири години публикува подобни доклади и аз системно запознавам с тях студентите в лекциите по Стратегическо прогнозиране и Сценарийно планиране.

Сега чета, а по-скоро работя над последния, още парещ, пределно свеж доклад на NIC.

Направен е опит да се надникне в бъдещето. Говори се за изкуствен интелект (това е приблизителен по точност превод на Artificial Intelligence), за високи технологии, за ключови тенденции, за водещи сценарии, за стратегически предизвикателства и нетрадиционни рискове, за критични неопределености и трудно прогнозируеми несигурности.

Езикът е съвременен и макар някои неща да звучат спорно, докладът е опит да се надникне в бъдещето. А всеки опит да се надникне в бъдещето е вече усилие, то да бъде променено.

И си помислих – като премиер ББ би ли прочел този доклад? Не! Дори да му го преведат. Дори да му дадат 2-3 странички от него - това е максимална за способността му да се концентрира върху писмен текст дължина на материала. Но той по принцип от такива неща не се интересува…

И ето, граничещата с обсесия моя непоносимост към подобен на ББ човек на висш пост в моята държава, веднага ме жегна с болката – Господи, светът, Западът, Европа, Русия, Китай и кой ли още не, се вглежда в бъдещето, търсят дългозорки и визионерски политици и лидери, а нашият си джиткаше джипката и проверяваше как е положен асфалтът на участък от няколко километра! Дребно, семпло, повърхностно, елементарно Уотсън!

Вместо да си джиткаш джипката седни и прочети нещо полезно и задължително за прочит от премиер!!!

Поредният доклад на NIC е и поредният мой повод да кажа това, което говоря в публичното пространство и разказвам на лекциите – необходимостта в България да има институция, която да се занимава с поглед в бъдещето, която да извършва стратегическо прогнозиране и сценарийно планиране, която да помага на политиците да се надигат на пръсти и да виждат какво има зад хоризонта. Миналото и настоящето са едни-единствени, но бъдещета-та са повече от едно и от нас зависи кое от тях ще ни се случи.

И пак да си кажа мъката – ББ за тези 10 години ни потопи, натика ни в такова ежедневно живеене, с нос сочещ към краката, с очи, внимаващи къще ще стъпят, зарови ни в баналност, в празнотемие, в сивотата на оцеляването, в отказа да вперваме поглед напред.

Време е да се изправим, да вдигнем глави, да се взрем в бъдещето, да се освободим от бездарието на сляпото за онова, което е пред нас десетилетие и да живеем с мисълта и отговорността поне за следващото десетилетие, това до 2030 г. А когато се освободим от кокошата слепота и дезинтересирането от съдбините ни като България, като общество, като общОство, можем да мислим и за следващото десетилетие – онова до 2040 г.

Умните и разумните хора по света вече го правят. Трябва да го правим и у нас.

Facebook, Николай Слатински