Реклама / Ads
0| 2800 |10.08.2022 НОВИНИ

Какво се случва между Сърбия и Косово и защо Брюксел се тревожи?

.
Първоначалната паника притихна. Поне засега. МИналата седмица спора по границата между Сърбия и Косово подхрани опасенията, че между двете страни може да има нова война на европейска земя.

На място хората омаловажават подобни възможности, противопоставяйки се на дивите спекулации — и дезинформация — върлуващи в социалните мрежи. За местните тези периодични ескалации са нормално явление и не са непременно буреносни предвестници за връщането на кръвопролитията, доминирали Балканите през 90-те години. 


И все пак с пълномащабната война на Русия, която бушува на изток в Украйна, Европа е на ръба. Основното напрежение, което предизвика спора миналата седмица, не изчезва. Разгорещената реторика между лидерите на Сърбия и Косово продължава. Междувременно новите правила, които предизвикаха протести миналата седмица, просто бяха отложени с месец, оставяйки проблема неразрешен.


НАТО и ЕС също така са дълбоко обвързани с местните мироопазващи усилия, което дава на институциите още една потенциална точка на възпламеняване, когато те вече се борят да запазят единство спрямо Украйна.


Какво се случи миналата седмица? 


Спорът, който продължава най-малко от септември миналата година, се свежда до това, че Косово иска да упражни по-голямо влияние върху етническото сръбско мнозинство, концентрирано в северната част на страната. Сърбия, съседката на Косово, не признава независимостта на Косово и се противопостави на тези стъпки, пишат от брюкселското издание “Politico”.


Миналия уикенд косовските сърби реагираха конкретно на нова мярка, която ще изисква от тях да използват издадени от Косово регистрационни табели за автомобили и хората, влизащи в страната през Сърбия, да получават специални документи за влизане.


Протестиращите блокираха пътища в близост до границата. Бяха издигнати барикади. Разпространиха се спекулации, че бунтовници са стреляли по косовската полиция, но по-късно беше потвърдено, че няма ранени.


Почти седмица по-късно, в събота, беше стреляно по посока на лодка, превозваща косовски полицаи, опитваща се да патрулира на границата по протежение на Газиводе (според Сърбите) или Уйман (според косовските власти). Езерото също е част от продължаващ спор между двете страни и за кратко беше преименувано на езерото Тръмп през 2020 г., когато бившият президент на САЩ се намеси.


Ситуацията беше достатъчно напрегната и се стигна до там, че местната ръководена от НАТО мироопазваща мисия, известна като Косовските сили или КФОР, излезе с изявление, в което се казва, че е "готова да се намеси, ако стабилността е застрашена“.


Но на място протестите не изглеждаха чак толкова ужасни, а на час път от барикадите в Прищина се проведе концерт. 


Миналата неделя късно вечерта се проведе среща между президента, премиера и министъра на външните работи на Косово с посланика на САЩ в страната и след нея косовските власти отложиха изпълнението на спорните мерки с месец - до 1 септември. 


Широко разпространено е мнението, че основната причина за инцидентите е постоянното влошаване на водения от ЕС диалог между Косово и Сърбия, който бе стартиран през 2011 г. за разрешаване на техническите проблеми -  като регистрационните номера или взаимното признаване на университетски дипломи.


От септември миналата година двете страни се опитват да уточнят подробностите по споразумението за регистрационния номер в рамките на диалога в Брюксел и не успяха да го направят.


Каква е историята?


Регионът на Западните Балкани стана свидетел на обширни битки и кръвопролития през 90-те години, когато Югославия се разпадна, предизвиквайки последователни войни между нейните бивши републики.


Националистическите политици и междуетническите напрежения редовно предизвикват изблици дори днес, особено в Босна и Херцеговина и Косово. Но от 1999 г. нищо не е достигнало мащаба на войната в Украйна, започнала след инвазията на Русия на 24 февруари. 


През 2008 г. Косово обяви своята независимост от Сърбия. През последните две десетилетия страната беше свидетел на по-голямо участие на НАТО, ООН и ЕС, отколкото в която и да е друга европейска страна, за да се предотвратят възможни кръвопролития.


В Косово министър-председателят Албин Курти встъпи в длъжност през 2021 г., като спечели изборите с забележително мнозинство като лидер на партията Vetëvendosje, известна с това, че критикува огромното влияние, което международните групи имат върху вътрешните работи на страната.


Откакто пое поста, Курти възприе по-конфронтационен подход както към ЕС, така и към Сърбия от много от своите предшественици.


Курти също е по-настоятелен спрямо етническото сръбско малцинство в страната, което е съсредоточено в северните анклави, където времето повече или по-малко е спряло от 1999 г. Сръбският динар все още се използва широко в тези райони и Белград продължава да финансира техните здравни и образователни системи. Много от жителите там имат само сръбско гражданство, дори докато живеят на косовска територия.


От години правителствата на Косово избират да се отнасят предпазливо към тези северни територии, въпреки че конституцията на страната технически й дава правото да упражнява суверенитет над района. Курти тръгна в друга посока, като редовно изпращаше специални полицейски части на север, за да се справят с проблеми, вариращи от незаконна контрабанда до протести.


От сръбска страна президентът Александър Вучич също не бяга от конфронтация, обвинявайки Косово, че е провокирало експулсирането на косовските сърби с последните си мерки. Мнозина изтълкуваха това като знак, че Сърбия ще реагира военно.


Каква е ролята на НАТО и ЕС?


В случай, че битката наистина избухне, Косово и Сърбия са обвързани със споразумение, в което НАТО има последната дума. Пактът дава на Косово нещо подобно на защитата на НАТО по член 5, според който "атака срещу един е атака срещу всички"., въпреки че Косово не е член на НАТО. 


В допълнение към водените от НАТО войски на място, НАТО може незабавно да разположи сили зад хоризонта или резервни сили в страната, ако е необходимо.


ЕС също играе роля в управлението на кризи. Докато косовската полиция е първата, която реагира на всеки инцидент в страната – както беше миналата неделя – местната мисия на ЕС е следващата по ред. Международни полицейски сили, финансирани от ЕС, получиха специални способности, особено на север, за да помогнат с "оперативния контрол на тълпата и безредиците“.


Какво следва? 


За момента барикадите са премахнати. Но мерките, които ги накараха да се покачат, бяха отложени само до 1 септември с надеждата, че може да се намери решение. Върховният представител на ЕС по външните работи Жозеп Борел потвърди, че двете страни ще се срещнат в Брюксел на 18 август.


И все пак перспективата проблемът да бъде решен за месец изглежда слаба.

 

превод и редакция: Джесика Вълчева

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 2697 |09.08.2022 Прокуратурата нищи сбиване на плажа между полски туристи и спасители . 0| 6090 |09.08.2022 Кередмедчиев и Кънев видяха единомислие между Радев и Москва . 0| 2763 |07.08.2022 10-километра опашка от коли между Созопол и Бургас заради забит в мантинела джип . 0| 2494 |06.08.2022 Напрежение между Израел и Газа. Поне 10 палестинци - убити при удар от Тел Авив

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads