Космическата мисия “Джуно”: За какво да следим?

Според информация на Европейската космическа агенция изстрелването няма да се състои днес заради рискове от светкавици. Утре ще бъде направен нов опит.

Мисията е важна за разбирането ни за космоса. Резултатите от нея ще покажат доколкто е възможен живота на луните на Юпитер. Тези луни са далеч от Слънцето, покрити са с дебели слоеве лед и са облъчени с високи нива на радиация. Под ледената кора обаче може би се крият интересни възможности. Именно това привлече вниманието на учените. 

Смята се, че има огромни солени океани, които може да се намират на повече от 100 км дълбочина. Учените допускат, че луните са топли в сърцевината си. Ако тези океани се смесват с богато на минерали морско дъно, това може да осигури подходящите условия за съществуване на живот.

Космическият кораб ще използва гравитационна техника на прашка около Земята и Венера, за да му даде достатъчно енергия, за да достигне Юпитер. Сондата е на стойност 1.6 милиарда евро и може да ни каже дали големите луни на Юпитер - Ганимед, Калисто и Европа - имат условията за поддържане на прост живот.

Космическата агенция на Обединеното кралство определя мисията като "много амбициозна". 

В тази мисия участват освен Европейската космическа агенция, не по-малко от 13 европейски държави, САЩ, Япония и Израел. Проектът получи зелена светлина преди 11 г.

Ганимед ще бъде луната, която ще се изучава най-задълбочено. Причината - това не просто е най-голямата луна в Слънчевата система, но освен това океанска луна със собствено магнитно поле. Подобно на магнитосферата на Земята, магнитосферата на Ганимед има потенциала да защитава живота чрез отклоняване на потока от космически лъчи и радиационни частици от радиационните пояси на Юпитер.

Ракетата ще трябва да се пребори с най-високите нива на радиация в Слънчевата система. Това означава, че електронните модули трябва да бъдат поставени в защитени с олово кухини и компонентите трябва да бъдат "закалени“, за да им помогнат да устоят на суровата среда.

Друго предизвикателство са екстремните температури, вариращи от над 250 °C, докато лети покрай Венера, до -230 °C в системата на Йовиан. За да поддържа стабилна вътрешна температура, космическият кораб е покрит с многослойна топлоизолация, направена от сива силиконова алуминиева сплав, спечелвайки на сондата прозвището "сребърна красота".