Люба Кулезич: Държавата се превърна в частна пеевска собственост

Колкото по ни се катерят по главите, толкова по не се даваме. Номерът е да се дотътрим до уикенда и да си кажем „Наздраве“. „Наздраве“ за великото българско търпение. Другаде по света го наричат мързел, малоумие или апатия – все синоними на разбито психическо здраве. Ние обаче нехаем. Лудницата ни е по мярка. И дори намираме сили да се забавляваме. Ето, в сряда столичната улица „Славянска“ осъмна с нови табели. Партия „Да, България“ я прекръсти на улица „Пеевска“. И дори постави обяснителен надпис за кръщелника. Като в исторически музей. И правилно!

Името „Пеевски“ се превърна в епоха. Ще се учи в учебниците като уникален период от развитието на държавата, в който тя почти официално се превръща в частна пеевска собственост. И обратно, ако случайно е останала частна собственост, която не е „пеевска“, грози я фалит или национализация. /Примери: КТБ, Дунарит, чакаме и други/. Толкова е шантаво и абсурдно, че потомците един ден няма да го разберат без съответните пояснения и табели. Лошото е, че не са застраховани от тотално объркване. Или побъркване. Щото днес преименуването на столичните улици ударно продължи. Няколко от тях, пак в центъра се оказаха с нови имена. Улица „Цветан Василев“, улица „Иво Прокопиев“, улица „Огнян Донев“, улица „Сашо Дончев“,лица „Гриша Ганчев“, улица „Иван Костов“. Все имена, нарочени за олигарси, изедници и престъпници заради отпора им срещу модела КОЙ и срастването му с институциите и властта. Новите табели също се оказаха снабдени с пояснителни надписи. В актуалния публичен стил „око за око, зъб за зъб“ те подозрително напомнят на фрагменти от обвинителни актове от „цацаратурата“ или на уводни статии от пеевските медии.

Партия „Да, България“ поне пое отговорност за прекръстването на улица „Славянска“, където се намира Министерството на икономиката. Направи го като част от кампанията за оставката на министъра на икономиката Емил Караниколов.

Именно той забърка заверата с национализацията на оръжейната фирма „Дунарит“ и за малко да освети Борисов като съучастник в нея. Никой обаче не призна авторството на днешната акция. То нямаше и нужда, понеже почеркът е познат. Дебелашки познат. Също като плакатите по боклукчийските кофи винаги и срещу всеки, дръзнал да се озъби на триединството, наречено от търпеливия ни народ Сотир Методиев Пеевски. Ако не беше страшно, можеше да бъде и полезно. Софийските улици и без това отдавна плачат за преименуване. Никоя власт до сега не се осмели да смени агресията на табелите с руски имена: Граф Игнатиев, княз Дондуков, генерал Гурко, Алабин, Юрий Венелин, улица Московска, булевард Руски, булевард Скобелев, булевард Тотлебен и прочее. Сега войната КОЙ – КОГО при цялата й злост и отмъстителност, ще свърши работата на очистително – поне от стари исторически зависимости и комплекси. Гадното е, че няма да ни отърве от настоящите. Ето какво ще гледате днес.