Люпчо Куртелов за Македония: Платон ми е мил, но истината ми е по-мила

Шампион по този въпрос е Петър Поповски, който „доказа”, че съществуваме от 500 000 (петстотин хиляди) години. Баските и скалите ряпа да ядат.

Според историята нациите, както и държавите, се създават, живеят и умират. Съществуват по-стари и по-млади народи.

Историческите обстоятелства на Балканския полуостров през ХХ в. са били достатъчни за раждането на македонския народ. Днес не е грях да си македонец, но е престъпление, ако това се базира на кражбата на историята на съседите.

Нека започнем да „гледаме филма” отзад напред.

След кървавия разпад на съюзна Югославия през 1991 г. на нейна територия се появиха няколко държави. Едната от тях беше Македония. За първи път в историята. И тогава започнахме да си търсим корените. Младият, амбициозен и югославски историк Васил Тупурковски написа историческа книга, в която се величае антична Македония и нейните най-известни лидери и военни предводители Филип и Александър Велики. Преди това политиците избраха знамето на младата държава – шестнадесетлъчевото Слънце на Вергина – столицата на Филип Македонски. Посятото семе даде отровен плод. Част от хората в Македония „преглътнаха” тази теза и се смятаха (смятат) за потомци на великия Александър.

По време на управлението на Никола Груевски, в началото на ХХI век античността се превърна в държавна идеология. Добре е да се живее в алкохолно опиянение от „славното” минало, но реалността е нещо съвсем различно. Ние искахме Европа с всичките ѝ придобивки, но Гърция постави ултиматум да се откажем от античността. И се отказахме! Подписахме Договора от Преспа. За античните македонци това беше болезнено отрезвяване. И тъкмо, когато главоболието от този махмурлук започна леко да отшумява, дойде условието от България.

Държава, която постоянно показваше и доказваше своите братски чувства към нас. Тя беше първата, която призна нашата независимост на 15 януари 1992 г. Когато Гърция и Сърбия ни заробиха с търговско ембарго, Гюешево беше нашето спасение. Свидетел съм как километрични колони от цистерни с нафта от Бургас преминаваха, без да спират на границата. През турбулентната 2001 г. ни бяха дадени 104 танка, които, след като всичко приключи, бяха продадени като старо желязо.

Но дойде „Денят Х”, когато България не можа да преодолее кражбата на своята история. Въпреки че членството на Македония в ЕС е СТРАТЕГИЧЕСКИ ИНТЕРЕС ЗА САМАТА БЪЛГАРИЯ, тя не може да си позволи подобно нещо. Цената е да се съгласим, че Македония в миналото е била с предимно български характер. Ако фактите са някакъв критерий, това не би било проблем. Достатъчно е да се види, чии поданици са били и от кого са изпратени в Охрид Св. Климент и Св. Наум (от българския княз Борис Михаил).

Нека да се отворят византийските летописи и да се прочете, защо византийският император Василий II е бил нарече ВУЛГАРОКТОНОС (Българоубиец), а не Македоноубиец. Или в по-ново време защо братя Миладинови публикуват БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ ОТ МАКЕДОНИЯ, защо моят съгражданин Григор Пърличев твърди в Атина, че е Българин, когато приема лавровия венец от председателя на комисията Рангавис за най-добра поема, защо Райко Жинзифов в своята „КЪРВАВА КОШУЛЯ” пише за българския град Прилеп…

Очевидно е, че в македонското общество аргументите не са критерий. Критерий е наложената омраза към всичко българско, което е последователна политика след 1945 г. и е лайтмотив за съществуването на македонската нация. Македонец = антибългарин, това е аксиомата. Тук ще цитирам един мой познат, албански интелектуалец от Охрид:

„Баща ми ми каза, че след войната е било трудно да си албанец в Македония, но още по-трудно е да си българин.”

Всеки народ има право да построи свой дом.
И македонският народ също!!!

Но проблемът е там, че строителите на тази къща направиха прозорците от антични материали, а основите от български. Сменихме прозорците, но с основите ще бъде по-трудно. Те са направени от крадени материали, затова всеки, дори и по-слаб (политически) трус ни разтърсва много силно.

Люпчо Куртелов, „Трибуна.мк”
Превод: БГНЕС