Макрон ще направи обръщение към френската нация. Натискът за назначаване на нов премиер расте

Десният министър-председател Мишел Барние се срещна с Макрон за малко повече от час, за да му предаде писмото си за оставка, ден след като неговата коалиция на малцинството стана първата, която беше свалена с вот на недоверие от повече от 60 години и само три месеца след встъпването ѝ в длъжност, пише The Guardian.

Тъй като Франция навлиза в период на политически сътресения, Елисейският дворец излезе с изявление, в което се казва, че оставката на Барние е приета. Правителството на Барние ще се занимава с текущите ежедневни въпроси до назначаването на ново правителство, заявиха от Елисейския дворец.

Макрон обядва с Франсоа Байру, близък съюзник и ветеран от центристките партии, на фона на спекулациите кой би могъл да замени Барние, за да поеме трудната задача да ръководи правителство на малцинството в дълбоко разделения парламент.

Макрон ще се обърне към нацията в телевизионна реч в 20:00 ч. в четвъртък вечерта, съобщиха от Елисейския дворец.

Яел Браун-Пиве, председател на Националното събрание и член на центристката партия на Макрон, се срещна с Макрон в четвъртък и го призова да действа бързо.

„Не бива да има никакви политически колебания“, заяви Браун-Пиве пред радио France Inter. Тя заяви, че новият министър-председател трябва да бъде назначен бързо. „Нуждаем се от лидер, който може да говори с всички и да работи за приемането на нов проектозакон за бюджета.“

В заключителната си реч Барние заяви, че вотът на недоверие към неговото правителство „ще направи всичко по-сериозно и по-трудно“.

Принудителното напускане на Барние идва след предсрочните парламентарни избори това лято, които доведоха до висящ парламент, в който нито една партия няма общо мнозинство, а крайната десница държи ключа за оцеляването на правителството.

Мандатът на Макрон е до пролетта на 2027 г. Някои, макар и не всички, негови опоненти го призоваха да подаде оставка. Той отхвърли всякакви разговори за оставка.

Фрагментираният парламент ще остане непроменен, тъй като нови парламентарни избори не могат да се проведат поне до юли.

Предложението за вот на недоверие, внесено от ляв алианс в Национален сбор на Марин Льо Пен, дойде на фона на противопоставянето по отношение на бюджета за следващата година, след като в понеделник министър-председателят прокара без гласуване законопроект за финансиране на социалното осигуряване.

С решаващата подкрепа на крайнодесния Национален сбор на Марин Льо Пен мнозинството от 331 депутати в 577-членната камара гласува за сваляне на правителството.

След гласуването, в ефира на телевизия TF1 лидерът на Националния сбор Марин Льо Пен заяви, че „трябваше да направим избор и нашият избор е да защитим французите“ от „токсичен“ бюджет. Льо Пен също така обвини Макрон, че е „до голяма степен отговорен за настоящата ситуация“, като добави, че „натискът върху президента на Републиката ще става все по-силен“.

Това беше първият успешен вот на недоверие след поражението на правителството на Жорж Помпиду през 1962 г., когато президент беше Шарл дьо Гол.

„Сега призоваваме Макрон да си отиде“, заяви пред репортери Матилд Пано, ръководител на парламентарната фракция на твърдолявата партия „Непреклонна Франция“ (LFI), като призова за „предсрочни президентски избори“ за решаване на задълбочаващата се политическа криза.

Като се постара да не се разчуе за падането на правителството, Льо Пен заяви в телевизионно интервю, че нейната партия - след като бъде назначен нов министър-председател - „ще ги остави да работят“ и ще помогне за създаването на „бюджет, който е приемлив за всички“.

В редакционна статия Le Monde заяви, че Льо Пен е рискувала да разстрои собствените си поддръжници, като пенсионери и бизнес лидери, като е свалила правителството. „В рамките на няколко минути тя разруши стратегията на нормализация, която последователно следваше“, казва вестникът.

Лоран Вокиез, ръководител на десните депутати в парламента, заяви, че крайната десница и твърдата левица носят отговорност за вота на недоверие, който „ще потопи страната в нестабилност“.

Кандидатите за премиерския пост са малко, но лоялният министър на отбраната Себастиан Лекорну и центристкият съюзник на Макрон Франсоа Байру са възможни претенденти.

От ляво Макрон може да се обърне към бившия премиер социалист и министър на вътрешните работи Бернар Казньов, претендент през септември.

Барние е петият министър-председател, откакто Макрон дойде на власт през 2017 г., като всеки от тях е служил последователно по-кратък период. Предвид сътресенията, новият кандидат рискува да има дори по-кратък мандат от Барние, чийто мандат беше най-краткият от всички администрации от началото на Петата република през 1958 г.

Макрон може да назначи новия министър-председател бързо, заявиха няколко източника пред АФП. Източник, близък до Макрон, заяви, че президентът, който в миналото не е бързал с назначенията, „няма друг избор“, освен да го направи в рамките на 24 часа.

Макрон отхвърли призивите да подаде оставка.

Пазарите са нервни, а Франция се готви за стачки в публичния сектор срещу заплахата от съкращения - действия, които ще доведат до затваряне на училища и ще засегнат въздушния и железопътния транспорт, - усещането за криза нараства. Профсъюзите призоваха държавните служители, включително учителите и контрольорите на въздушния трафик, да стачкуват в четвъртък заради отделни мерки за намаляване на разходите.

„Неговият провал“ е заглавието на първа страница на левия всекидневник Liberation със снимка на Макрон, чийто мандат продължава до 2027 г.

Междувременно президентът трябва да бъде домакин на голямо международно събитие в събота с повторното отваряне на катедралата Нотр Дам след пожара през 2019 г. Сред гостите ще бъде и Доналд Тръмп, който е на първото си пътуване в чужбина, откакто беше преизбран.