Манол Пейков разказва от първо лице за скандала в парламента тази сутрин

Стигнаха дори и до своеобразно подстрекателство към бунт – заявявайки, че привържениците им "нямало да позволят да се състави правителство с втория мандат", пък ако ще и да се наложи да "влязат вътре в парламента", за да го предотвратят.
Както обикновено, изслушахме декларацията им безкрайно учтиво – парламентът затова е парламент, за да се изказват (по възможност – в рамките на добрия тон) различни, а понякога и силно противоположни мнения.

След като представителката на "Възраждане" привърши изказването и си седна, на трибуната излезе колегата Явор Божанков, за да прочете декларация от името на нашата група – тази на ПП-ДБ.

В отлично структурираната си и блестящо аргументирана декларация (която така и не успя да прочете до края – и която от самото начало беше посрещната с дюдюкания от хората на КК) Божанков ясно обясни, че един от най-любимите похвати на "Възраждане" (както и на кремълската пропаганда изобщо) е да обвиняват другите в греховете, в които самите те са виновни.

Като например да громиш НПО-тата, а самият ти да печелиш от такова. Или да отричаш ваксините, след като самият ти тайно си си поставил няколко дози.

Или да назоваваш другите "национални предатели", когато ти самият получаваш опорките си директно от Кремъл, наричаш украинските бежанци "туристи" и се заканваш (съвсем открито, при това!) да пратиш всички инакомислещи в Белене.

Та именно в този контекст г-н Божанков се пошегува (не зная колко уместно, но със сигурност не е кой знае какво в сравнение с гнусните и съвършено необосновани клевети, които хората "Възраждане" изричат по наш адрес всеки ден от същата тази трибуна), че, по същата логика – логиката на похвата "крадецът вика дръжте крадеца, който те така изкусно владеят – щом наричат нас "меки китки", нищо чудно те самите да са такива.

В този момент група "възрожденци" рипнаха на крака и – колкото и удивително да ви изглежда – мигом скъсаха институционалния "синджир" и се завтекоха към трибуната, за да се саморазправят юмручно с Явор Божанков.

(Забележете: не ги възпламени констатацията, че получават нареждания директно от Кремъл, но побесняха от поставянето под въпрос на сексуалната им ориентация!)

Нататък всичко се разви доста бързо. След като изчакахме поне трийсетина секунди квесторите да се намесят (уви, това не се случи), аз и още няколко колеги се спуснахме да предпазим с телата си колегата Божанков, който се оказа заобиколен от подивяла от гняв глутница щурмоваци.

(Тук искам да направя кратка вметка и да потвърдя, че да, премислил съм го, и думата е точно тази – "глутница".

Това, което вие не знаете, защото остава скрито от камерите, е че след прословутото ми изказване по адрес на КК от 26-и април, хората от партията му регулярно изпращат ударни роти на по задните редове, където обичайно седя, за да ме "респектират".
Заобграждат ме трима-четири-пет души и ме пидхващат: "Ти що не си сресан бе, глей съ на кво приличаш!", "Ти що си толкоз дебел бе?", "Кви са тия мартеници, ти щъркел не си ли видял бе?", "Очилато магаре такова" и други досадни детинщини, които повечето от нас са надраснали още в предучилищната група.

В други случаи, в които – по средата на поредното им клеветническо изказване от трибуната – не се сдържа и спомена някоя от магическите думи "Митрофанова", "Кремъл", "Путин" или "рубла" – поне десет възродени депутати се обръщат и започват да крещят по мен "комунист!", "доносник!" и тям подобни нелепици, повтарящи се с удивително постоянство и пълна липса на вариативност (което говори или за ползване на опорки по списък, или за тотална липса на контекстуално въображение).

В интерес на истината, в особено драматични моменти сред обръщенията им към нас избликват и малко по-витиевати фрази: "Вие сте деца на Сатаната", "мръсни, долни гниди" и "всичките ще ви пратим в Белене" (макар да са пресъздадени по памет, цитатите са съвсем точни).

Свидетел съм и на нещо съвсем различно, обаче: преди два петъка, когато залата беше почти празна, успях да убедя трима "възрожденци" да седнат до мен и (за моя огромна изненада) успяхме да си поговорим човешки, миролюбиво и съвършено уважително – при това повече от час. Да ви кажа, сториха ми се съвсем нормални хора – със свои собствени лични драми, проблеми, несигурности, стаен гняв... Дори по едно време, заслушан в тезите и аргументите им, ясно си дадох сметка в коя точно точка сме се разминали и раздалечили – и че нещата в крайна сметка едва ли са чак толкова непоправими, колкото изглеждат.)

Та така, приятели. След като се спуснах да защитя Божанков – от опит зная, че в такъв момент и самото присъствие на приятел до теб помага – нападението рязко се насочи към мен (явно раните от 26-и април още не са зараснали – и май не се очертава да зараснат скоро.)

Посрещнат бях първо с ожесточено блъскане, после с ритници по глезените (като във водната топка – там, където камерите не виждат), сетне с дране по лицето и удари в корема (добре съм, споко, не бяха особено силни); за ругатните и заканите дори няма да споменавам.

(Прочее, очите ми се срещнаха със същите тези хора, с които миролюбиво и човешки си говорихме преди десетина дни – и дори за миг ми се стори, че се разбираме. Сега съзрях злоба в очите им; видях там желанието да разкъсват. Бяха също като зомбирани – инстинктът на глутницата ги беше превзел изцяло.)

След като квесторите най-сетне се освèстиха и ни изведоха, КК бързо се прегрупира и поиска "трибунка" (вътрешен парламентарен формат, при който дадена парламентарна група дава официално изявление пред медиите) – за да обясни (да изкрещи, по-точно) как, виждате ли, ние сме ги предизвикали,ю; как "подобни неща" били "недопустими" и как "тези национални предатели" трябвало да бъдат "незабавно изгонени от парламента". (Апропо, помежду всичко останало нарече мен и Божанков "тези с ъ щ е с т в а" и категорично заяви, че никога повече нямало (забележете!) да ни п о з в о л я т да излезем на парламентарната трибуна.

Такива ми ти работи. После ние също излязохме на трибунка и заявихме позиция (надявам се да сте я гледали или поне чули). Но не за това ми е думата.

Бих искал да ви кажа няколко неща.
На тези, дето бъркат стремежа ни към порядъчност и добър тон с "липса на топки":
— Тук сме и не ни е страх.

На онези, дето вечно обясняват, как "не трябвало да слизаме на тяхното ниво":
— Всяко нещо си има граници. Има моменти, в които човек е длъжен да заеме позиция.

На тези, които все още не са сигурни в истинските мотиви на "Възраждане":
— Четете Умберно Еко и неговите "14 начина да разпознаем пълзящия фашизъм".

На онези, които прокламират за импийчмън и сваляне на имунитета на този или онзи:
— За всяко нещо си има време. Трябва да си подбираме битките.

И най-накрая, на всички по-горе, взети заедно:
— За да спре възходът на този кафяв популизъм, в настоящия момент са ни нужни точно две неща: работещ парламент и редовно правителство.

Желая ви кураж, търпение и здрав разсъдък, приятели.

Манол Пейков