Мариупол: „Не знаехме дали ще ни застрелят“

„Беше невъзможно нито да спя, нито да седя. Нещо изсвири и избухна, реактивни самолети ревяха над нас и хвърляха бомби, те обстрелваха с ракети „Град“

На 5 март за първи път беше обявен хуманитарен коридор. Но колоната с евакуирани никога не е напуснала града, тъй като руските власти подновиха обстрела на Мариупол.

Отец Павел успява да се измъкне от града точно преди началото на

бомбардировките. Той e бил в колоната с лични автомобили, тръгнали рано сутринта. На един от руските контролно-пропускателни пунктове обаче ги спират и им съобщават, че няма да минават мъже.

„Не знаехме дали ще ни застрелят, или не“, каза той. „Беше много страшно. Мислехме, че това е нашият край.”

Но тогава руските войници им позволявават да останат да пренощуват в близкото село. Колоната от около 100 автомобили се е насочила натам. На следващата сутрин някои местни шофьори предлагат различен маршрут, за да заобиколят руския контролно-пропускателен пункт, за да стигнат до територията, контролирана от Украйна. Решават да поемат риска.

„По пътя си видяхме някои ужасни сцени от скорошни битки. По пътя имаше мъртви руски войници“, каза той.

„Минахме няколко руски контролно-пропускателни пункта. На едно място те насочиха картечниците си към нас, мислейки, че сме украински войници"

Той все още не разбира защо руснаците им позволяват да минат, но разказва, че когато стигат до украинския контролно-пропускателен пункт, всички са били радостни.