Монголският военен министър 5 дни у нас. Защо, бе, Близнаков?!

Посрещането на монголската делегация ще бъде утре в 10.00 часа с военен церемониал пред паметника на Незнайния воин. Срещата на двамата военни министри ще започне в 10.15 часа, а по програма в 11.10 ч. те ще подпишат Съвместна декларация за по-нататъшното задълбочаване на отношенията на сътрудничество между министерствата на отбраната на двете страни.

Министър Веселин Близнаков и колегата му Мишигийн Сономпил ще обсъдят и въпроси за регионалната сигурност и участието в операции, отбелязват от пресцентъра. В рамките на визитата са предвидени срещи на министър Сономпил с президента Георги Първанов и с вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин.

Монголската делегация ще посети и Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново.

 

Коментар по принуда.

Гореизписаната новина може да приспи дори фен на Iron Maiden по време на концерт. На това разчитат вероятно във военното ни министерство. Защото няма по-голямо безумие от това, когато издръжката ни за войник е най-мизерната в НАТО и ЕС, да каниш на петдневни туристически круизи колегата си от Монголия. Това е абсурд, граничещ с безумие. Близнаков и Сономпил щели да подпишат Съвместна декларация за по-нататъшно задълбочаване на отношениета между двете министерства. Какви отношения с Монголската народна армия, какви пет лева. Само че периодично министрите и шефовете на генерални щабове на двете, опърпани от недоимъка армии, си гостуват, ловуват, дават си банкети, потупват се по рамото и водят със себе си избрани журналисти, които да напишат нещо пиарско в скучните си медии, от което те стават още по-скучни. Та кой не знае, че от години в редакциите дори ресорните журналисти се дърпат, когато се зададе делегация за Монголия...

От МО ни светват също, че Мишигийн Сономпил ще бъде приет и от президента Георги Първанов и външния министър Ивайло Калфин. Каква чест! Но въпросът е какво ще си говорят на тези срещи? Вероятно монголски авиоконструктори ще ремонтират мизерната ни авиация? Или ще си напазаруваме монголски бронетранспортьори и бронирани джипове за контингентите ни в Ирак и Афганистан? Или монголски военни ще ни обучат да воюваме с терористи? Може пък ние да им предложим да ги научим да управляват военни фрегати и подводници в пустинята Гоби? Нищо подобно. По време на невероятно скучните протоколни срещи Първанов ще благодари за посрещането му преди две-три седмици в Улан Батор, ще повтори и няколко шаблона, в които ще фигурират думи като „доброто сътрудничество", „перспективи", „приятелски отношения", „традиционни връзки".

Навремето учих в Съветския съюз с монголски колеги. Старшият на тяхната група им събираше стипендиите още в деня на получаване, за да не ги изпият за една вечер. Който се издънеше с нещо, биваше строго наказван, включително с възпитателен бой. Иначе повечето от тях бяха добри момчета и учеха в страната на съветите, защото родителите им бяха някакви големци. Няма да се учудя, ако някои от тях са част от делегацията, пристигаща днес. Ако се видим и познаем сигурно ще си говорим за онези години, ще гаврътнем по няколко чаши, а накрая ще се целуваме и фъфлейки на лош руски, ще плачем за отминалата младост. Но това е частният поглед към едно такова посещение. Само че не той има значение за двете страни.

България днес е член на НАТО и ЕС. Най-опърпаният член, но член. Имаме нужда от контакти и съвместни дела с холандци, французи, британци, италианци, германци и пр. Ние обаче аристократично посрещаме монголския военен министър и го развеждаме от софра на софра, от музей в музей цели 5 дни. На банкетите нашите ще вдигат наздравици за конницата на Аспарух и битката при Цариград. Монголчетата ще ни отвърнат с тостове за Чингиз Хан и Сухе Батор. От всичко това ще стане ясно, че и двата народа сме израсли с кумис, че имаме славна история, тъжно настояще и неизвестно какво бъдеще. Това си го знаем и без да прелитат делегации през няколко седмици и да се събират в юрти и резиденции президенти, министри, военни и журналисти.