Музиканти търсят всенародна подкрепа за пенсии

Той очаква премиерът Бойко Борисов и министърът на културата Вежди Рашидов да решат проблема, пише вестник 24 часа. Преди 22 години държавата изхвърли зад борда двадесетина звезди, които изпяха живота си за народа.

Тогава изгоря документацията в Концертна дирекция и унищожи всичко, което един ден би помогнало на всеки от певците да се пенсионира. Остарявайки на сцената, оставихме на държавата милиони отчисления от хиляди концерти. Но десетина правителства припяваха фалшиво, че нашето право изгоря, и нито един министър на културата не нареди например, да се потърсят паралелни документи. Съмнявам се, че те не съществуват, защото от един архив по принцип трябва да има копия. И така останахме без документи за прослужени години и “Щурците”, и бившите “Златни струни”, от които произлязоха “Сигнал”, и всички естрадни изпълнители.

А докато я имаше Концертна дирекция до 1989 г., всички плащахме данъците до стотинка - Лили Иванова, Емил Димитров, Васко Найденов, “Щурците”, “Сигнал” и пр., и пр. Никога не е късно държавата да поправи грешката, но мисля, че на нея въобще не й пука за това. Пък и знаят, че за една Лили е обидно да тръгне да се бори за някаква пенсия, която ще бъде 150-200 лв. максимум. Тя е гигант в нашата професия и ще иска да умре на сцената, но не и да се унижи и да й се подиграват по този начин. И аз разсъждавам също така и все си казвам:

“Боже, дано ме държиш на сцената дотолкова, доколкото съм необходим на хората и в никакъв случай да не ме кара някой ден да се чувствам унизен.” Емил Димитров си замина с 68 лв. пенсия. Това нещо не може да се случи никъде по света! А колко е тежък трудът на сцената, ние си знаем. Правили сме по 200 концерта на година. През 1982 г., когато властта ни наказа след концерта в Бургас и ни спряха да свирим, ни извика директорът на “Концертна дирекция” Владимир Войнов и ми вика: “Ще извадя пистолета да те застрелям, заради голямата ти уста”. Питам го какво е станало, а той: “Толкова много пари носехте на Концертна дирекция и на държавата, че просто не мога да ви простя, че са наказали “Сигнал” да не работи.”

Това се случваше и с всички наши колеги, които имаха успех. Получавахме заплата от 127 лв., върху които плащахме самооблагане, ергенски и какъв ли не данък. Условието да получим заплатата бе да изпълним годишния си план от 90 концерта. В един момент обаче на “Щурците” и “Сигнал” Министерството на финансите издаде специално разрешение, с което имахме право на двоен хонорар за всеки допълнителен концерт. И хонорарът от 35 лв. ставаше 70 лева. Трябва да са били много доволни, че тези две банди пълнят стадиони с хиляди хора, от които държавата печели милиони, за да ни предложат подобна оферта. И ние свирихме и пеехме “надпланово”, правехме над 200 концерта на година. Защото хората, а и концертна дирекция искаха. Не е ли крайно време държавата да се отплати, след като й бяхме като златни кокошки.

Не знам дали по света има държава, която толкова да не обича, а да мрази своите таланти - музиканти, артисти, художници... Хората на изкуството у нас са низвергнати, те винаги са смятани за нещо несериозно. А когато на времето отчисляваха и авторските права от всичките концерти, като отивахме на касата да си получим хонорара, ни казваха: “Отчислихме ви повече, защото чрез вашия труд ние храним сериозните композитори, които се опитват да пишат оратории, симфонична музика. Храним и филхармониите в окръжните градове.”

Значи хем държавата печелеше от нас, хем за нея сме били абсолютно несериозни творци. Така ни ограбиха двойно - и духовно, и материално, защото отнеха трижди заслужените ни пенсии. Абсолютно не вярвам, че някой от законотворците днес ще обърнат внимание на това. Но нека се поинтересуват как изкарва месеца и от какво живее Борислав Годжунов, който на практика не е действащ певец. Отнеха ни правото един ден да остареем достойно и да се препитаваме от пенсиите на професията ни.

Народът да свидетелства срещу държавата.

Ако трябва, да направим референдум, на който самите хора, които са ни слушали на сцената, да бъдат привлечени като свидетели. Защото държавата ни направи тъжни клоуни като от песента на Емил Димитров. И никой не си зададе въпроса, че тези 20-25-има певци и музиканти от онези години са изкарали милиони, ама много милиони на държавата, а сега гаснат в нищета. Стига с тези благотворителни концерти за един или друг болен певец! Никой от нас не ще милостиня, нито подаяние. Да се седне с министъра на културата, с премиера и да се решат нещата.
Да видим има ли и воля. (24 часа)