НАТО обсъжда изграждането на командни центрове в България и още пет страни

Столтенберг отговори така на въпрос смята ли, че има реална заплаха от руска агресия срещу България, Румъния, Полша или балтийските страни, където ще са новите нато-вски центрове:

Няма конкретна, непосредствена заплаха. Но това, което правим, е от една страна в отговор на поведението на Русия на Изток - промяната на граници със сила, анексирането на част от друга страна, дестабилизацията на Източна Украйна, както и това, на което сме свидетели в Грузия и Молдова. От друга страна - предприемаме мерки и в отговор на предизвикателствата от юг. Целта ни е да гарантираме, че НАТО и в бъдеще, и в променяща се обстановка, ще може да защити всяка страна съюзник срещу всякакви заплахи.

Решението за разкриване на командните центрове се очаква днес, както и за създаване на специални сили за бързо реагиране.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви преди началото на днешните консултации в Брюксел, че очаква министрите на отбраната от Алианса да одобрят увеличаване на силите за реагиране от 13 хиляди на 30 хиляди души. В това число трябва да влязат около 5 хиляди бойци, които ще могат да бъдат задействани в рамките на няколко дни, каза Столтенберг. Той подчерта, че плановете са отбранителни и в отговор на "агресивните действия" на Русия и анексирането на Крим.

Днес ще предприемем още стъпки, за да направим силите си по-готови и по-адекватни. Ще решим размера и състава на новите сили за бързо реагиране, за да сме сигурни, че могат да бъдат разположени за дни. Ще вземем решение и за създаването на комнадно-контролни центрове в шест от източните страни-членки.

В новите НАТО-вски командни центрове в България, Румъния, Полша и трите балтийски страни, няма да се разполагат нито бойна техника, нито въоръжени сили. Там ще работят равен брой офицери от НАТО и страната домакин, които ще имат координационни функции при учения, преминаване и пребиваване на войски, или при необходимост от разполагане на силите за бързо реагиране.

Тези сили се очаква да включват между 5 и 6 хиляди военни. Точният им брой ще бъде определен днес и ще може да бъде променян при промяна на рисковете за евроатлантическата сигурност. Те ще имат готовност буквално до дни да се намесят в изложени на опасност съюзнически страни.

И командните центрове по източния фланг на НАТО, и спецсилите за бързо реагиране са част от новата стратегия за готовност за реакция на променящите се предизвикателства. Те са свързани най-вече с агресивната руска политика в Украйна, с растящото влияние на джихадистите от "Ислямска държава", с продължаващата нестабилност в Близкия изток и Северна Африка и увеличаващите се бежански вълни, обясняват представители на Алианса. Те обаче категирично подчертават, че всички мерки, които НАТО предприема, имат отбранителен, а не нападателен характер, и не са насочени срещу никоя конкретна страна.