Когато в тумба с всички глухи младежи обикаляш шумните кафенета, където пиете бааавно по една вода, защото сте заети - учиш езика на хората, обречени на тишина.

Обичам те, когато плачеш, защото две от майките на бедни деца, които издържаш, са се скарали за 50 лева.

Обичам те, когато заедно с екипа си почистваш скъпия мокет на резиденция "Бояна" от спуканите балони след абитуриентски бал за сираци, на който сте свирили и пяли без стотинка цяла нощ.

Обичам те, че никога не се похвали с тези хиляди добрини.

И прости, че разказвам за една мъничка част от тях.

За мен е чест да те обичам, Слави Трифонов.

И много, много искам да си здрав и щастлив.

Нери Терзиева, Лентата. бг.