Николай Милчев: Законът Магнитски и Богът на машината

Радост голяма, а мене ме е срам. Тук само ще вметна, че мнозина от „радостните“ плачат за Магнитски самите те.

Стана така, че като в антична трагедия на сцената слиза Богът от машината и оправя нещата. В античните трагедии е било естествено точно боговете от небето да оправят нещата.

Хубаво, ама ние не сме в 5 век преди новата ера, а в 21 век от новата ера. Или нещо греша във времената и годините?

Много ме е срам, че като си говорехме и крещяхме за корупцията, кражбите и зулумите тук, в България, ефектът беше нулев. Но като дойдоха бледоликите отвъд Голямата вода, тогава стана по-друго.

Докарахме я дотам, че освен валутен, вече имаме морален, политически и всякакъв друг борд. Срам ме е, че с тези бордове ставаме държава извън борда.

Един от „големите тайнствени“ въпроси сега е кой е този действащ политически лидер, когото анатемосаният Божков е финансирал и за когото пише в доклада на САЩ. Ще ни се да е Борисов, ама не е. Най-вероятно ще да е Паунов – шефът на едни от комунистите, оня с телефонните разговори с Божков. Точно комунистите на Паунов са най-големите корумпета сега.

Американците няма как да не „ударят“ някой комунист или руски агент – това си е в реда на нещата. Правилата на играта са такива.

Срам ме е, че има такива правила на играта и в тази работа. Най- вече в тази работа.

Истина е, че много хора и партии са напълнили гащите и са силно намагнетизирани, но ще им мине.

ДПС ще искат доказателства, ГЕРБ ще твърдят, че това е приятелски акт на съюзна държава, патриотите временно ще хванат гората, БСП ще ръкопляскат с облекчение, че засега са заобиколени, а партиите на протеста ще развяват Магнитски като знаме.

Знаете ли на какво сме заприличали – на блато, на голямо блато, в което изведнъж са духнали бурни ветрове и всяка от лодките иска да хване вятъра и да стигне до брега.

Затова ме е срам – защото сами не можем нищо. Оплели сме се като в кълчища и се въртим на едно място, и потъваме.

От време на време обаче идва Богът от машината – като в Античния театър. За радост на публиката.

Николай Милчев