Николай Слатински: Трябва да се опомним, за да оцелеем. Нима не може да се действа навреме, вместо съболезнования след това?

Проф. Николай Слатински, текстове във Fаcebook. Групирането им и заглавието е на редакцията на ФрогНюз.

Появиха се съобщения, че ИДИЛ са поели отговорност.

А аз тъкмо днес в една от книгите, които са на бюрото ми, прочетох отново как нацистите организират провокацията, с която започва Втората световна война...

***

ЕВРОПА НИКОГА НЕ РАЗБИРА...

През 1993 г., в ресторанта на втория етаж на Айфеловата кула, депутатите-либерали от Парламентарната асамблея на Западноевропейския съюз напразно се опитвахме да усвоим средствата, отпуснати поравно на групите на десните, на левите и на центристките партии (ние бяхме най-малката група, даже прекалено малката група на фона на другите две огромни групи; тогава бях в толкова ресторанти в Париж, в колкото не съм бил в София...).

Аз като член на РДП (първата и последна наша истински либерална партия) бях нещо като атракция (за разговорите тогава и какво споделях аз - друг път).
Сега си спомням онова "надяждане", защото накрая, при дижестива, до мен седеше белгийски депутат. Кой знае защо той започна да ми говори за Втората Световна война.

Ето какво ми каза, вероятно замаян от алкохола:

- Войната започна през март 1936 г., но Европа не го разбра. Тя не го разбра и през септември 1939 г. Европа го разбра едва през май 1940 г. А след 45 дни Хитлер се фотографираше ето там долу. Европа никога не разбира кога е започнала Войната. А когато го разбере вече е късно, много късно.

***

Западът трябва да престане да има поведение на полезен идиот и на боледуващ от геополитическа кокоша слепота наивник.

Путин се готви за Война със Запада.

Единственият начин да бъде възпрян е силен, единен, смел и подготвен за тази Война Запад.

Слабостта на Запада само окуражава Путин.

Разединението на Запада прави Запада фатално уязвим.

Страхливостта на Запада е покана за агресия за всички Зла на света.

Неподготвеността на Запада е най-краткият и еднопосочен път към военното му и цивилизационно поражение.
...

Бедна България! Тя е безобразно нелепа и безхаберно прогнила пред лицето на надигащата се екзистенциална заплаха за нейната национална сигурност, за териториалната цялост, независимостта, суверенитета и самото й съществуване.

Трябва да се опомним. Това е необходимото условие въпреки всичко да оцелеем.

Необходимото, но не достатъчното.

***

БЕЗУМИЕТО НА ПУТИН НЯМА ДА СЛОМИ УКРАЙНА - МОЖЕ ДА Я СЛОМИ БЕЗРАЗЛИЧИЕТО НА ЕВРОПА И САЩ

Последните удари на рашистите срещу Украйна бяха особено жестоки, направо безпрецедентни, людоедски, чудовищни. След електоралното мероприятие в края на миналта седмица Войната на Русия срещу Украйна преминава в нова, още по-кървава и безпощадна фаза. Ако досега бе

Война за сломяване на Украйна,
сега се преминава към
Война на унищожение на Украйна.

Тази сутрин със свито извърших поредната "утринна проверка" - как са моите украински приятели, с които ни свързат вече 40-50 години.

Никак не бяха добре. Всички до един те този път бяха уморени, разтревожени, тъжни и обезверени.

А не забравяйте, че те са хора на моята възраст, т.е. с повече лични и здравословни проблеми, отколкото решения за тях.

Откакто започна Войната, всеки път когато ми е трудно, щом започна да се огъвам под тежестта на живота, веднага си спомням за тези мои украински приятели и си казвам:

А на тях как им е - имат от всичкото, което имам аз плюс Войната!

И не си позволявам да се оплаквам.

Единият от украинските приятели, харковчанин, всъщност, най-точно предаде общоно настроение и мислите на всички:

- След снощния ад обикновеният украинец се чувства като някаква пешка, като разменна монета.

Когато ти трябва да се оперираш, но не можеш да си го позволиш, защото си нужен вкъщи...

Когато съпругата ти е вече без нерви от тази ракетна рулетка със смъртта...

Когато дъщерята ти е останала без изплаканите сълзи от страх за децата си...

Когато внучетата започват да треперят и да заекват още при първите сътресения на земята под нашата къща...

Когато кучето се е мушнало в килера и вие от страх и мъка...

Когато котката се е свряла под кревата и мяука като за последно...

Когато бомбите падат толкова близо, че мазилката от тавана се рони и не знаеш дали къщата ти не е наред да бъде ударена и от нея да остане само кратер...

Човек не може да не си каже:

Нима богата и презадоволена Европа с 20% от БВП на света, с цялото НАТО и целия ЕС, наистина не може или не иска да ни помогне с противовъздушната отбрана?

Кому са нужни сърцераздирателните филми и оскари какво е направило Злото на Вселената?

Кому са нужни международните доклади за зверствата над нас?

Кому са нужни съболезнованията за жертвите, които даваме денонощно?

Кому е нужно всичкото това пост-фактум?

Нима не може Злото на Вселената да бъде спряно?

Нима не може зверствата да бъдат предотвратени?

Нима не може да се действа навреме, вместо съболезнования след това?

И като си задаваш тези въпроси, неволно започваш да намираш и отговори на тях, породени от усещането,

че Ние, украинците сме част
от някаква геополитическа сделка,
от някакъв мефистофелски договор;
че сме някакъв инструмент;
че сме някакъв експеримент;
че сме пожертвани;
че сме прежалени;
че сме отписани...

Нас не може да ни сломи безумието на Путин.

Нас, обаче може да ни сломи безразличието на Европа и САЩ.