Отиде си легенда в шпионажа през ХХ век. Олег Гордиевски избяга в Лондон и прободе в сърцето КГБ

Полковник от КГБ Гордиевски е работил за английския МИ-6 в продължение на най-малко 11 години. Шпионинът е предал на британските служби  десетки свои колеги и служители руското военна разузнаване.  Осуетил е също много операции на КГБ  и съветското разузнаване зад  граница.

Неговото преминаване във Великобритания е считано за  един от най-големите провали на съветските специални служби.

„Когато започнах да работя за британците, аз се почувствах свободен и не  само не изпитах разкаяние, напротив, бях в еуфорично настроение от съзнанието, че вече не съм човек, работещ за тоталитарен режим. Открих истинския смисъл на живота" (откъс от книгата на Олег Гордиевски "Next stop - photo" – „Следваща спирка – снимане“)

. . .

Олег Гордиевски е роден на 10 октомври 1938 г. в Москва. Баща му Антон Гордиевски завършва Челябинската учителска семинария още преди революцията и е бил глава на църковния хор. Но с пристигането на болшевиките той рязко променя съдбата си и става чекист, до раждането на сина си, достигайки до подполковника. Майката на Олег Олег Олга Горнова е родом от Чимкент и има диплома от Московския икономически институт.

В училище Олег е отличен по всички предмети, но най-много му харесва изучаването на немски език. Затова  лесно е приет МГИМО – Москва. В института за дипломатически кадри Гордиевски изучава и шведския език. Мечтаел да пътува в чужбина, а за него пример е по-големият му брат Василий (починал през 1972 г.) - служител на отдел "С" на КГБ, който е работил първо в Източен Берлин, а след това - в югоизточна Азия.

***

След дипломирането си през 1962 г. Гордиевски е пратен на обучение в академията на КГБ. Още там той е бил против съветската система, спомнят си по-късно негови съвипускници.

Младият Чекист започва да мечтае за служба в чужбина. Мечтата му се сбъдва през 1966 г., когато за първи път е изпратен в Дания като служител в съветското посолство. Задачата му е да следи съветски емигранти.

През 1968 г. в Чехословакия, с подкрепата на съветските войски, въстанието на поддръжниците на т.нар. Пражка пролет е потушено - период на либерализация, свързан с реформите на първия секретар на ЦК на КЗП Александър Дубчек. Според мемоарите на Гордиевски активното участие на Съветския съюз в тази операция най-накрая го е убедило, че комунизмът е най-голямото зло за  хората.

„Бях критичен към съветската система и сега, когато военната машина на Съветите смаза основите на демократичните реформи в Чехословакия, аз я намразих от цялата си душа“. Това пише Гордиевски  в „Следващата спирка – снимане“.

Според една от версиите първото вербоване  на Олег Гордиевски става в Швеция, където е бил задържан в  полицията. 

През януари 1970 г. разузнавачът се завръща в Москва. В продължение на две години работи в датския сектор на 3-ти (британско-скандинавски) отдел на КГБ, а през 1972 г. се връща в Копенхаген - този път на дипломатически пост.

В Дания Гордиевски се влюбва  в служителката на Световната здравна организация Лейла Алиева. Той подава  молба за  развод с  първата си съпруга Елена, която също е офицер от КГБ, въпреки опасността да бъде уволнен. Заради качествата  му обаче  ръководството го оставя на работа.

***

След като четири години работа в англо-скандинавския департамент на централния офис на КГБ Гордиевски е подготвен за командировка във Великобритания. По-късно става  ясно,  че бритганците вече са го наблюдавали и очаквали  в Лондон.

През 1982 г. Гордиевски пристига в английската столица  като служител по сигурността на резидентната служба на КГБ, като получава поста на съветник в посолството на СССР. Влиза във връзка с британските служби и започва да им предава ценна информация. Предава  и списъка с тайните места за срещи.

Гордиевски съставя по това време подробен доклад за детайлите в отношенията между СССР и Запада. Според някои ветерани от КГБ това е изиграло роля за предотвратяване на открит ядрен конфликт - САЩ са разбрали, че Съветският съюз не възнамерява първо да прояви агресия.

В британската  МИ-6 попада и списък на служители на университети и НАТО, които са вербовани от съветското разузнаване. Разкрити са и плановете за военните учения и  тайни на Варшавския договор.

Разкрити са също агентите на КГБ в Норвегия. Също и в Южна Африка.

В същото време Гордиевски е високо ценен от началството в Москва. Въпреки това поради  честите контакти с британци той е бил подложен на следене. Самият Гордиевски усеща,  че  може да бъде разкрит и решава да избяга от СССР във  Великобритания. Самото бягство е истински трилър. Минавайки през различни перипетии, включително и скрит в багажник на кола през границата с Финландия, той успява да се изплъзне от проследяването на КГБ.

От Хелзинки със самолет заминава за Лондон. В  продължение  на месец и половина КГБ и ГРУ го издирват, но неуспешно.

По дипломатически път Лондон уведомява Москва,  че Гордиевски е получил политическо убежище.

Важно е да се знае, че именно Гордиевски дава много ценни съвети на британският премиер Маргарет Тачър преди срещите й със съветския лидер Михаил Горбачов. По този начин се подготвя демократизацията на СССР, а в последствие  и отделянето на републиките като независими държави.  

Олег Гордиевски е осъден задочно в Москва на смърт.

„Олег Гордиевски е бил отличен съветски разузнавач, но става шпионин и предава своята страна и колеги. Той  прободе в сърцето КГБ и СССР, предоставяйки на британските служби строго секретни тайни на Москва“, - пише в една от совите книги Николай Долгополов, дългогодишен изследовател на руските тайни служби.

Гордиевски имал енциклопедични познания, според негови колеги. Неговото IQ за интелигентност било над 160, което го поставя в една компания с Бил Гейтс, Стефан Хокинг, Айнщайн и др.

В едно свое интервю Гордиевски описва като една от големите слабости на руските разузнавачи – пристрастяването към чашката. Това той обяснява с липсата на каквато и да било информация и подготовка още в Академията на КГБ. По-късно като резиденти и служители под прикритие в чужбина те злоупотребявали с водката и уискито, което често ги поставяло в лоша ситуация. „Някои се напиваха още в  офисите, други  пиеха в къщи, а някои в служебните автомобили. Пиеха също в клубове и барове, където осъществяваха срещи, което им създаваше проблеми.  Просто не бяха обучени, защото в академията се считаше за неморално да се говори за алкохол и секс.“, - казва Гордиевски.