Отиде си Тодор Колев

Разсейките бяха обхванали костите му. През януари претърпя операция, при която в краката му бяха поставени метални импланти, за да може да ходи. Но коварната болест се оказа по-силна.

Тодор Колев е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Баща му притежава шивашко ателие, наречено “Адам”. Оттам идва и прякорът на актьора – Адама. Наричаха го и българския Чарли Чаплин. А той харесваше това определение за себе си, защото обожаваше знаменития комик. За Тодор Колев Чаплин беше най-великият творец в киното. Идолът, който през 1973 година успява да види на живо, съвсем за кратко, и така да сбъдне една от най-големите си мечти.

Като малък мечтае да стане музикант. От 9-годишен свири на цигулка и дори е амбициран да влезе в Консерваторията. Причината да не го направи се оказва казармата. Въпреки това не скъсва с музиката и често си изкарва хляба, като свири по заведения на акордеон, китара и саксофон.

Един ден решава, че ще стане актьор. Два пъти кандидатства във ВИТИЗ. Надхитря с успех комисията при приемането, като си обува високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас.

Работил е в театрите в Смолян, Шумен, Пловдив, в столичните Сълза и смях и Театър София. Участва в над 30 игрални филма, сред които "Цар и генерал", "Козият рог", "Иван Кондарев", "Двойникът", "Господин за един ден", "Опасен чар", "Топло".

Дълги години Тодор Колев беше и преподавател по актьорско майсторско в НАТФИЗ. Сам се отказа да бъде учител, защото не харесваше съвременната действителност в Академията. Беше му мъчно, че днешните млади не са достатъчно образовани и сред тях трудно ще се появят достойни наследници на златното поколение български артисти.

Носител e на редица национални и международни награди. В началото на демокрацията се захваща с политика и става син народен представител във ВНС. Съветник в посолството ни в Канада 1992-1993 г. Автор и водещ на тв предаванията "Как ще ги стигнем с... Тодор Колев" и "Вход свободен". Преподавател е по актьорско майсторство в НАТФИЗ, има научна степен доцент.

През 1999 г. издава автобиографичната си книга "Варненското софиянче от Шумен" с подзаглавие "Житие и страдание на грешного Тодора".
Тодор Колев стана носител на наградата за цялостен принос към българското изкуство за 2011 година, която е присъждана от Съюза на артистите в България.