Панчугов за Шенген по въздух и вода: Това трябва да се приеме като тест

Това заяви в за БГНЕС политологът Христо Панчугов, преподавател по политически науки в Нов български университет (НБУ).

“Това ще е добро начало на засилване на партньорството между службите на България и съответните в Европейския съюз. До голяма степен от това ще зависи и срокът, в който ще ни допуснат изцяло в Шенгенското пространство”, добави Панчугов.

Според него частичното ни присъединяване към Шенгенското пространство е колкото успех, толкова и предизвикателство, защото решението не е окончателно, т.е може да се отлага истинското влизане на България в Шенген и истинската свързаност със системите в Шенген колкото решат Западна Европа. “Умереният оптимизъм е нещото, към което бих призовал. Мисля, че е необходимо в оставащото време наистина да съсредоточим усилията в това да подготвим и външните ни граници и системата на сигурността в България за предизвикателствата, с които ние ще се сблъскваме тепърва”, смята той.

По отношение на това дали гражданите трябва да оценяват частичното ни присъединяване към Шенген и призивите на политиците в тази посока, политологът коментира, че е нормално политиците да се опитват да го представят така. “Това означава така или иначе българските граждани да могат да пътуват доста по-лесно в Европа. Големият проблем обаче остава - сухопътният транспорт, милионите евро, които се губят в опашни по границите и липсата на отворено пространство между България и Румъния”, каза още Панчугов.

През декември Европейският съвет съобщи, че Румъния и България ще бъдат частично интегрирани в Шенгенското пространство за свободно движение през март 2024 г. 27-те държави-членки на ЕС се споразумяха единодушно да премахнат контрола по въздушните и морските граници на двете страни от 31 март. Обсъждането на въпроса за отварянето на сухопътните граници ще продължи през следващата година.