Пентагонът не е предлагал ПРО на България

Той подчертава също, че плановете за изграждането й в Източна Европа не са насочени срещу Русия.

Затова Вершбоу оцени скептично възмущението на Русия от неотдавнашните съобщения, че части на системата за ПРО ще бъдат разположени в Румъния. „Москва знаеше за това още миналата година. Ние не мислим, че това (заявеното от румънското правителство съгласие за разполагане на елементи на системата за ПРО) е голяма изненада,” каза Вершбоу.

След като отбеляза подозрителността на Русия по отношение на американските ракети в Източна Европа, Вершбоу изрази надежда, че Москва ще промени мнението си.

„Ще продължим с обясненията, ще излагаме фактите, ще отговаряме на обективните основания на Русия,” каза Вершбоу. „Предстои ни дълъг път. Скептицизмът в Русия е много силен. Това е видно от последните изявления. Но ние ще продължим процеса,” отбеляза Вершбоу.

Междувременно на конференция по разоръжаването в щата Вирджиния заместник-държавният секретар на САЩ по контрола на въоръженията и международната сигурност Елън Таушър заяви, че полските и румънски власти са се съгласили да разположат на своя територия елементи на американската система за противоракетна отбрана (ПРО). Таушър поясни, че до 2015 г. САЩ планират да разположат мобилни батареи с ракети „Екс Ем 3” в Румъния, а през 2018 г. в Полша.

През 2020 г. американците планират да заменят тези ракети с по-съвременни, които ще защитават вече цялата територия на страните-членки на НАТО, не само от ракетите с малък и среден обсег, но и от междуконтиненталните балистични ракети. Елън Таушър отбеляза също, че на България „до момента подобно предложение не е правено”.

Миналата седмица посланикът на САЩ в България Джейумс Уорлик в първата си публична лекция заяви, че България има място в противоракетния щит на САЩ, но все още не са водени официални преговори за приемане на елементи от системата. “Не сме на етапа на официалните преговори за разполагане на части на американската противоракетна отбрана на територията на България. Досега са провеждани неформални обсъждания, които се осъществяват на различни нива – както във Вашингтон, така и тук”, каза посланик Уорлик.

Изказването на американския дипломат предизвика вълна от коментари у нас и почти мигновената реакция на Русия. Руският външен министър Сергей Лавров обяви, че очаква от София по-подробни разяснения относно намеренията на България за разполагане на ПРО на САЩ на нейна територия.

С мен никой не е водил никакви преговори със САЩ за разполагането на елементи от противоракетния щит в България, отсече вчера премиерът Бойко Борисов. Той заяви, че разбира политическите атаки по темата, но след като преговори не са водени, няма какво да обяснява по въпроса.

Според Борисов “между САЩ и Русия има и в момента преговори за стратегическото въоръжаване и всеки един действа със своя тактика, в случая на наш гръб”. “Без да е говорено с нас, бяха пуснати мнения и в двете посоки. Просто съм се направил, че не съм ги чул и двете страни”, заяви министър-председателят.

Въпреки категоричността на премиера министърът на външните работи Николай Младенов и министърът на отбраната Аню Ангелов бяха поканени вчера в парламентарната Комисия по външна политика и отбрана, където да обяснят дали към страната ни са отправяни някакви искания и водени ли са разговори по въпроса. “Между българското и американското правителство не са водени никакви преговори за разполагане на каквито и да било елементи от това, което в средите на НАТО е известно като американския принос в системата за ракетна защита на НАТО”, повтори Младенов, след като бе изслушан от депутатите.

Министърът обясни, че изграждането на такава система се дискутира от 2008 година, поставяна е на Съвета в Страсбург на най-високо равнище в НАТО, както и на заседание на външните министри на отбраната. “Целта на дискусиите е било по какъв начин да бъде изградена система, която да защитава територията на целия Алианс от потенциални заплахи от балистични ракети. Системата се изгражда на базата на много сериозен анализ и оценка за това, че за в бъдеще ще се увеличава заплахата за територията на НАТО от страни, които имат достъп до технология за балистични ракети, от разпространението на подобен тип технология в други страни и от увеличената опасност терористични групировки да се сдобият с такава технология”, коментира още Младенов.

Позицията на българското правителство е, че територията на страната трябва да бъде защитена от ПРО. “Като страна член на НАТО, която иска да ползва защитата от нов тип заплаха за нашата сигурност, която най-вероятно през следващите десетилетия ще се разраства, ние трябва като съюзници в НАТО да имаме защитата за такава заплаха”, коментира още Младенов. Най-важно е територията на България да бъде обхваната от подобен щит, защото това е част от колективния израз на сигурността, която получаваме като член на НАТО, допълни той.

По думите на Младенов няма значение къде той ще бъде разположен, а по-скоро е важно той да покрива територията на страната. Той поясни, че предходният проект за противоратектна защита, според който елементи трябваше да бъдат разположени в Полша и Чехия, е визирал защитата на Северна Америка от потенциални междуконтинентални ракети, произтичащи от Близкия Изток и в този вариант не е покривал територията на България.