Реклама / Ads
16| 5866 |27.11.2013 НОВИНИ

Плевнелиев: Свободата на словото в България е в опасност

.
Източник: Булфото
Обективната, обществено ангажираната и отговорна журналистика е фундамент на демокрацията, каза президентът Росен Плевнелиев, който даде начало в София на третата публична дискусия "Диалог с гражданите" на тема "Какво бъдеще за българските медии?". Журналистиката има мисионерско значение за всяка демократична държава. Тя обаче може да бъде катализатор за демократично развитие, но и да изиграе обратната роля - когато медиите страдат от неясни зависимости, каза държавният глава пред повече от 250 участници във форума.

Ето цялото слово на президента:

Добър ден и добре дошли на последния трети публичен дебат в рамките на инициативата на президента „Диалог с гражданите" за 2013 г. Това е Европейската година на гражданите, но и годината, в която хората посочиха ясно проблемите и зададоха големите въпроси за това каква демокрация изградихме в годините на прехода и как работят институциите. Тази инициатива си поставя за цел гласът на гражданите да бъде чут, а посочените от тях проблеми да влязат в дневния ред на институциите. Първият дебат беше посветен на пазарната икономика, вторият на проблемите на съдебната система, а днес ще обсъдим медийната среда в България. И трите теми не са посочени от мен, а от гражданите и са съществени за обществото като цяло.
 
Обективната, общественоангажирана и свободна журналистика е един от стълбовете на демокрацията. Като трибуна на различни идеи и послания, медиите не просто информират - те формират мнението на аудиториите си и, разбира се, това е базата, на която гражданите определят отношението си към държавата и институциите и участват в обществено- политическия живот.
 
Преди повече от 200 години Томас Джеферсън - съавтор на американската Декларация за независимост и трети президент на САЩ, е казал: „..ако трябваше да направя избора между правителство без вестници или вестници без правителство, нямаше да се колебая нито за миг да избера второто". Думите на Джеферсън разкриват силата и дори мисионерското значение на журналистиката за всяка демократична държава и управлението й. Затова се питаме: Какви трябва да са медиите, за да изпълнят обществения си ангажимент и призвание? Защото журналистиката може да бъде катализатор за демократично развитие, но може да изпълни и обратната роля. Когато собствеността в медийния сектор е концентрирана и непрозрачна, когато медиите са подвластни на икономически и политически зависимости, а не на обществения интерес, то това подкопава и демокрацията, и доверието към журналистиката.
 
По конституция „Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура". На пръв поглед медийната среда у нас е разнообразна и регулирана. Гражданите могат да избират спокойно и свободно между стотици медии, от които да се информират.
 
Независимите и обективни медии са базова ценност и основен стълб на всяка демокрация и е важно да бъдат укрепвани. За съжаление, по показател „свобода на словото", само в рамките на три години, България се срина със 17 позиции надолу в класацията на международната организация „Репортери без граници" и от 70-а позиция през                         2010 година пада до 87-о място за 2013 година. В доклада си за миналата година американската неправителствена организация IREX констатира влошаване на качеството на медийното съдържание в България и твърде ниски професионални стандарти. Не е нужно обаче международните наблюдатели да ни посочват проблемите - гражданите ги определиха. Представителите на медийния сектор - и аз съм благодарен, че всички сте днес тук, ги назовават отдавна, не от вчера и не от днес. Надявам се днешната дискусия да направи анализ на дефектите в медийната среда у нас, но и да посочи решения и правилните стъпки, с които да се ангажират всички.
 
Лесно ще е днешната дискусия да се използва за поредната доза манипулативни твърдения и противопоставяне. Надявам се в този дебат заедно и обективно да потърсим решенията, а не скандала. Да, като четвърта власт медиите са независими и свободни, но това не означава, че журналистиката не подлежи на критика. Както добрите журналисти не биха премълчали несправедливост в обществото или злоупотребите на един или друг политик, разбира се, те не бива да приемат равнодушно и проблемите в собствения си бранш. Свободата на медиите не е достижение на демократичното ни общество, когато цената й се заплаща от оклеветените публично. Независимостта на журналистиката не е ценност, когато словото й се използва за уронване на репутации, за очерняне и отстрелване на неудобни опоненти и чрез внушения и погазване на основната задача на медиите - да информират обективно, да посочат истината. И тук ще припомня максимата на един от бившите редактори на британския вестник „Гардиън" - Чарлз Скот, която може безусловно да се приеме и като етично кредо за всички професионални медии: „Коментарът е свободен. Фактите са свещени. Гласът на опонента има право да бъде чут не по-малко, отколкото на приятеля".
 
Убеден съм, че всеки един журналист осъзнава отговорността и "силата", съсредоточена на върха на перото му. Собствениците на медии също си дават сметка, че медийният бизнес не е като всеки друг, защото той не е просто търговия с информация, а бизнес с влияние в обществото. Частният монопол над средствата за информация е много по-опасен от държавния. Именно за това за него с още по-голяма сила трябва да важат добрите практики, както например ежегодните публични отчети и прозрачност на собствеността. Правилата за борба с монопола трябва да са още по-стриктни, за да се избегне концентрация не само върху медийна собственост, но и върху разпространителската дейност. Ако медиите сами налагат свои професионални стандарти, поощряват добрите практики и заклеймяват отстъплението от тях, това също би оздравило медийната среда в България. И тъй като в повечето случаи формите на саморегулация се насърчават от държавните органи, бих попитал - къде е стимулиращата роля на държавата за укрепването на медийната среда? Тази роля не бива и не трябва да се изчерпва с разпределянето на публичен ресурс от  комуникационните стратегии на държавния бюджет и европейските програми за медиите. В период на икономическа криза държавата често се явява като най-големия работодател, но тя не трябва да се приема, и това е важно, като благодетел. Европейската солидарност не бива да се превръща в една от формите за влияние върху медиите за градене на положителен имидж на властимащите. Тя трябва да се разпределя честно и добросъвестно и да не се определя по никакъв начин или да се влияе върху редакционната политика на една или друга медия.
 
За да работи системата ясно, трябва да има саморегулация, т.е. етичен кодекс, валиден за всички, но и регулация от държавата, с фокус върху прозрачността и концентрацията на собственост, дистрибуцията и равния достъп, клеветата, но и защитата на журналистическата свобода. Нека си припомним, че с единен етичен кодекс са регулирани не една и две професии в България, например лекари, адвокати, нотариуси, и това дава своите плодове.
 
А колкото до добросъвестното отношение на медиите към информацията и към читателите - рецептите за него са дадени отдавна в Етичния кодекс на българските медии. Въпросът е да го четем, и, разбира се, да го спазваме. Надявам се, днес ще обсъдим решения, които биха подпомогнали плурализма в медиите, защото медийният плурализъм и свободата на словото в България са в опасност, но и в много други страни от Централна и Източна Европа се наблюдават сходни процеси. Това е причината Европейската комисия да наблюдава внимателно и да създаде Център за медиен плурализъм и медийна свобода, който се очаква да представи конкретни предложения за гарантиране на медийната свобода не само на европейско ниво, но и за всяка една държава-членка специфично и конкретно поотделно. Надявам се, че днешният форум ще се превърне в част от тези процеси и изводите, до които стигнем, ще имат важно значение за развитието на медийния бранш в България.
 
Благодаря преди всичко за вашата открита и честна позиция, съзнавайки, че едно е подадената ръка от Европейския съюз, а съвсем друго е ние да посочим и да имаме волята да решаваме проблемите си. Няма да стане от днес за утре, но със сигурност с правилните стъпки, в правилната посока, и, разбира се, заедно можем да стигнем далеч не заради някой трети, не заради Брюксел или Берлин, а заради себе си, заради собствената си демокрация и заради нашите медии, които заслужават добронамереност, подкрепа, но и очакванията на хората към тях са не по-малки.
 
Благодаря на всички и пожелавам успешен дебат.
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 99| 4858 |25.11.2013 Плевнелиев: Българският народ не е разделен . 21| 4800 |20.11.2013 Плевнелиев: Дебнат ни четири заплахи за сигурността . 34| 4698 |18.11.2013 Плевнелиев: Трябват действия, за да преодолеем конфронтацията . 55| 5748 |11.11.2013 Плевнелиев: Мястото на ДС и досиетата е в Държавния архив

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
Реклама / Ads