Почина големият поет и преводач Кирил Кадийски

"Обожаван, недолюбван, скандален, прав, крив - не може да се отрече огромният му талант. Едва ли има лична библиотека в българско семейство, което да не притежава поне една негова книга - преводна или оригинална. Без него ще бъде по-тихо, по-скучно, по-празно - не само в литературата. И тази тишина, скука, празнота няма кой да запълни, разведри, разсее", написа Димитров.

Превел е на български множество френски и руски поети, между които Франсоа Вийон, Виктор Юго, Шарл Бодлер, Пол Верлен, Стефан Маларме, Артюр Рембо, Гийом Аполинер, Блез Сандрар, Фьодор Тютчев, Иван Бунин, Александър Блок, Максимилиан Волошин, Борис Пастернак и други.

Също така е превел сонетите на Уилям Шекспир и почти цялото творчество на Молиер.

Поезията му е така самобитна, че трудно се определя мястото му в българската поетическа традиция. От една страна той е продължител на предметното начало в поезията, чийто най-ярък представител е Атанас Далчев. От друга - в поезията му се долавя отчетливо драматизмът на Пейо Яворов, свързан повече със символизма. От трета - се усеща влиянието и на големия лирик - Димчо Дебелянов.

Кирил Кадийски е носител на множество български и международни литературни награди.

Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Автор е на книги с поезия и есеистика: „Поезия“ (1995), „Съчинения в три тома“ (1997), „Вечеря в Емаус“ (2000), „Черепът на Йорик и други стихотворения“ (2004), „Съчинения в пет тома“ (2007), „Поезия/Прози“ (2013, 2015), „Поезия“ (2014, 2019)., "Новата Герника" и др.

Вижте едно от стихотворенията му за ФрогНюз:

Полетът на разпятието

Проливен дъжд. И горе, на превала,

изтръгнат дъб – все пак и него бурята успяла да го покоси! –

като че ли Мария Магдалина, вече престаряла,

нозете на Исус все още мие и бърше ги с разпуснати коси.

А кръстът все така стърчи. И ще стърчи,

че знае за какво – и за кого! – побит е. И от днес ли,

от вчера ли е тая истина жестока: още тялото не са отнесли

и вече канят се душата да разпънат. Да я проснат по очи,

да я премажат, умъртвят... О, клетници! Не знаят ли, че ако има

душата на какво да издържи – това е болката непоносима!

И как поне веднъж не я и нея достраша...

Пак пролет е. Чакал ли, вълк ли цяла нощ е

из бранището виел. Или вятърът със своя син оголен нож те

накара да трепериш пак... Бог знае откъде дошла,

и птица някаква пищи в нощта – разпятие ли долетяло,

душа ли, тръгнала да търси новото си тяло,

или побягнала от тоя свят душа..
.

... Кирил Кадийски е, мрачен и слънчев поет, с преливащ хуманизъм, с очевидна смелост, който се изправя срещу мрачните периоди на комунистическа България, като запазва чувствителните резонанси на поетичната душа. Защото първото чувство, което събужда тази поезия, е за свободата, за словото, разбира се, но също така и за гражданската позиция.

Поклон!!!!