Почина поетът Орлин Орлинов

Завършил е гимназия в столицата и школата за запасни офицери към Военното училище във Велико Търново. Бил е главен редактор на сп. “Български воин” и в. “Стършел”, писал е очерци във врачанския всекидневник “Отечествен зов” и драматург на Врачанския, Сатиричния и Народния театър.

Автор е на много книги със стихове и поеми за възрастни и деца, на сатирични творби и на комедията “Фаталната депеша”. Сценарист е на 3-серийния телевизионен филм “Чичовци” по Иван Вазов и либретист на операта “Тревога” от Александър Райчев по едноименната пиеса на О. Василев.

Автор е на книгите "Първи стихотворения" (1953), "Войнишко сърце" (1954), "По неписан закон" (1958), "Проверка" (1959), "Парнас" (1963), "Небеса" (1966), "Черешова земя" (1969), "Герои на моето време" (1970), "Дочакана среща" (1970), "Ода за СССР" (1970, 1975), "Стихотворения (1950-1970)", "Защо сме в шинели" (1972), "Попътен вятър" (1973), "Първа атомна" (1973), "Антрацитни дяволи" (1975), "Четири поеми" (1976), "Милин камък" (1977), "Откоси" "Нужен си ни и днес, Апостоле" и др.

През последните 20 години написа "Кунински елегии", "Дивият лебед", "Нови стихотворения" (2006, ИК "Жанет 45?), издаде и два тома - "Карнавал" и "Обувки за рая" - избрано.

Поклон пред паметта му!

Погребението ще се извърши на 21 октомври, понеделник, в Централните софийски гробища.

Преживял  виковете от „Осанна!” до „Разпни го!”, поетът Орлин Орлинов стига до своята Голгота и щастливо възкръсва в най-новата си книга, макар сам да се пита:

 

Как си жива, душа, подир толкоз крушения,

с вяра, дето крило на пчела я крепи,

подир лозунги, маршове, лъжи, заблуждения,

дето шепнат коварно: умри и заспи...