Погребални агенти ни облъчват от екрана

Вечерта на изборния ден и сутринта на следващия този човек с лицево изражение като на поразен от аденоидна вегетация опитваше да докара вода от кладенеца на граф Дракула, за да убеди зрителите, че: ако проф. Анастас Герджиков имал малко повече време за кампания, щял да се превърне в победител. Ако не била репресивната машина на вътрешния министър Бойко Рашков, Герджиков щял да… Имаше изкривяване на предизборната кампания и зашиване на проф. Анастас Герджикова към образа на ГЕРБ и ДПС, - сумтеше под носа си политологът. Изборният процес бил дебалансиран, а цели държавни структури били ангажирани в кампанията на опонента на Герджиков – Румен Радев.

  
Подобни обяснения обиждат аудиторията, обиждат и самия кандидат Герджиков. Човек трябва да умее и да губи с достойнство.

Не е само Гълъбов. Подобна готик-риторика използват Георги Харизанов, Радомир Чолаков, Тома Биков и други оплаквачи от кръга на Борисов и ГЕРБ.

Нещата са съвсем различни и нямат нищо общо с мрачните анализи и прогнози за „подмяна на промяната“ – опорката на загубилите почва под краката си представители на предишната власт. Мрачните им лица и думи са израз на страха от пресъхващите финансови потоци към тях.

Герджиков загуби, защото на шията му висеше воденичният камък Борисов & ГЕРБ. Сянката на ДПС и намесата на Анкара му навреди допълнително. Липсваха му и сериозни аргументи за подкрепа на кандидатурата му и такива срещу опонента. Повтаряше непрекъснато, че е независим кандидат, с което олекваше неспасяемо.

Това, че си ректор на СУ и председател на Съвета на ректорите звучи престижно, но и поражда съмнения за избора, защото е станал по времето на управлението на ГЕРБ, а е известно, че Борисов обича да контролира всичко и всички – ВУЗ-овете не са изключение. Спомнете си разговорът му с „братиньо“ председателя на КС Борис Велчев за ректори, милиони и къщи в Гърция с откраднати пари… Не съм чул Герджиков да се разграничи от въпросния негов колега. Не сме чули нито веднъж да е заявил гражданска позиция по важни за обществото проблеми. За корупцията, например. Или за прокуртурата, използвана като бухалка срещу несъгласните с режима на Борисов. Не знаем и мнението му за прекалено големия брой университети – 52 и качеството на образование, което дават в някои от тях.

Колкото до „репресивната машина“ на Рашков, тя препъна изборната машината за купуване на гласове на ГЕРБ и ДПС, което е добра новина за обществото. И лоша за потърпевшите.  

Проф. Анастас Герджиков безспорно притежава качества, но не и за политическа кариера, не и за водене и печелене на битки. Това не е обидно. Явно силата му не е на това поприще. Той е бил наясно, че ГЕРБ и Борисов не могат да произведат супергерой, въпреки отчаяните опити. Но се съгласи да играе в тяхната игра и загуби. В което има и нещо много положително: стана ясно, че омразният модел си отива.

Огнян Стефанов