"Да поискаме право на живот!". Бащата на Сияна обяви протест в София на Цветница

"Нека бъдем с нея и на Лазаровден. Тя беше и лазарка. В 10:00 ч. на 12.04.2025г. пред кметството и църквата в с. Телиш, област Плевен", пише бащата.

Ето какво пише той:

"Спасяваше животни, хранеше бездомни, искаше да помогне на всяко дете в беда! Картата и за храна в стола на училището винаги свършваше много бързо. Мечтая отново да ми се обади с молба да и заредя парички, защото ги е похарчила да купи на съучениците си сандвич, сокче, шоколад…. не и се карах.

 
Освен да рисува картини, за които мечтаеше да продава и да дарява на болни деца, Сияна правеше малки красиви гривни от маниста. Беше си направила страница и влагаше много любов в това. Насърчавах я! И аз, и майка и! Все пак винаги я учихме да е добра, не че имаше нужда… тя беше Ангел на земята.

 
Казваше, че събира парички! Продаваше ги по 5 лв. може би и оставаше левче. С една част от тях да си купи нови материали. А с останалите да помага на болни и бедни деца.

 
Така и си отиде, правейки добро….

Във фаталния ден имала важна поръчка! Да изпрати подарък от нейните гривни на болно дете инвалид, което не ходи на училище, а учи от вкъщи. Преди това е изпращала и на други такива деца….

 
Вълнувала се от няколко дни. Било е важно да свърши това. Дядо и, който се прибира от работа в пожарната, не можеше да и откаже. Той живееше за нея…

 
Качва се на колата. Сяда зад волана. Сияна зад него, баба и до нея на задната седалка… да я пази… така бдят над нея от бебе... всички слагат коланите.

 
Дядо е стриктен водач и много внимателен… все пак спасява хора на пътя. Бях спокоен, когато се вози с него….

 
Тръгват към Луковит. Изпращат важната пратка и потеглят отново към Телиш. За да са заедно... но уви… няма да бъдем никога с нея заедно на този свят.

 
Летящ с бясна скорост камион се приближава към тях със зигзагообразни движения. Дядо и спира и отбива… да е карал с 40-50 км/ч…

 
С ужас чака чудовището да ги връхлети. Размазва ги буквално… Сияна е с натрошен череп и размазано лице. Това красиво лице с ангелски сини очи. Няма да го видя никога вече…..

Хора идват на помощ. Водача на тира не слиза. Почват да им помагат. Лекар спира на пътя и държи кървящата главичка на рожбата ми. Благодаря му! Линейките идват, не знам кога… не е било бързо.

 
Сияна тръгва с баба си към болницата. Дишай, дишай… диша до входа и там душата и отлита към небето.

 
За дядо и се борят колегите му, в началото е в съзнание… иска да умре. Моли ги за черните чували, в които са слагали телата на всичко жертви на този шибан път... разбрал е, че Сияна - неговото слънце е пострадала тежко…

 
В това време майка и ми звъни, не може да ми каже какво е станало. Само разбирам, че Сияна е зле и пътува към болница. Сутрината си казах щастлив съм, че сме живи и здрави... Умрях... така умирам всеки ден по няколко пъти на минута. Умирам и ставам. Трябва да продължа заради нея. Заради другите деца, които сме длъжни да спасим. Заради вас, които ми давате кураж, обич и подкрепа…

 
Прегръщам болните дечица, на които Сияна е помагала. Обичам ги като свои. Искам да ги видя и да им кажа, че Сияна ги обичаше! Не са сами и ние всички сме с тях.

 
Ще умирам и ще ставам още много време. И аз и майка и, и всички които я обожаваме.

 
Нямаме избор! Ще се боря това да не се случи никога повече!

 
Елате да се помолим за Сияна! Да кажем НЕ на убийствата на пътя кротко разрешени от държавата и от заспалото ни общество. Сияна ни събуди!

 
Бъдете будни!

 
Ние сме Сияна!

Нека цяла България да дойде в неделя, 13.04.25 г., Цветница в 13:00 ч. пред храм-паметника "Св. Александър Невски" в София. Да се помолим за Сияна и да кажем НЕ на смъртта и убийствата, не на безразличието. Да поискаме право на живот! Нещо уж гарантирано от Конституцията.

 
Нека бъдем с нея и на Лазаровден. Тя беше и лазарка. В 10:00 ч. на 12.04.2025г.  пред кметството и църквата в с. Телиш, област Плевен.