Politico: Дипломацията с Путин се провали, но тя никога нямаше шанс

Европейският съюз и САЩ обявиха, че ще наложат санкции на Москва и призоваха за спешна среща на Съвета за сигурност на ООН заради номерението на руския президент от вчера да признае независимостта на Луганск и Донецк - отцепнически территории, които са част от Украйна. Това намерение беше потвърдено по-късно същия ден.

Беше даден ясен знак обаче, че ответната реакция на Запада ще зависи предимно от отговора на един важен въпрос - къде ще спре Путин. 

Двете самопровъзгласили се за републики територии заемат само част от Донецк и Луганск, но сепаратистките власти предявиха претенции към цялата територия, известна като Донбас.

Малко след полунощ колони от руски военни коли вече бяха забелязани от репортери в Донецк. Някои представители на Запада се надяваха, че Путин ще се въздържи от подобна агресивна стъпка, която може да доведе до избухването на най-кървавия конфликт на европейския континент след Втората световна война. Вече над 14 хил. души са убити през осемте години на бойни действия в Донбас. Според официални лица от западните държави налагането на санкции заради решението на Кремъл да признае независимостта на Донецк и Луганск няма да има голям ефект.

Украинският президент Володимир Зеленски направи обръщение към нацията, което започна малко след 2 ч. сутринта местно време. Зеленски призова гражданите да останат спокойни, стоейки пред карта на Украйна, включваща и анексирания през 2014 г. полуостров Крим. Зеленски посочи още, че няма причина за "безсънна нощ" и даде знак, че Киев няма намерение да отговаря по военен начин на Путин. Зеленски заяви още, че Украйна ще се стреми към дипломатичния и мирен път за разрешаване на конфликта, но бе категоричен - решението на Русия нарушава териториалната цялост на Украйна. 

Според високопоставен служител от администрацията на Белия дом решението на Путин е показало ясно какви са неговите намерения - да атакува идеята за суверенитета и независимостта на Украйна. Но присъствието на руски военни в окупираните територии няма да е нещо ново, защото Кремъл от години ръководи военните действия. Москва никога не е признавала ролята си в разпалването на конфликта в Донбас, въпреки доказателствата, че действащи руски войници са били убити в битки там.

Много анализатори определиха като наивни идеите, че Путин може да спре със сегашната си агресивна линия - в момента по почти всички граници на Украйна са струпани близо 200 хил. руски войници и оръжия. Декретът на Путин дойде с неговата запазена марка - комбинация от лъжи и агресия. "Във връзка с призива" на ръководителя на всяка сепаратистка област руският президент изпрати "въоръжените сили на Руската федерация" на всяка територия с цел "опазване на мира".

Изявлението на Путин дойде след заседанието на Съвета за сигурност на Русия в понеделник следобед, на което президентът и неговите най-висши съветници отприщиха куп обвинения спрямо Украйна без обаче да предложат никакви доказателства за тях. Те положиха основата за избухването на война. Военният министър, например, Сергей Шойгу заяви, че Украйна иска да стане ядрена сила. Путин предупреди, че Киев ще се опита да си върне Крим с военни сили. Началникът на руската служба за сигурност пък посочи, че саботьори са били хванати в опит да атакуват окупираните територии. Западните лидери и властта в Украйна отрече всички тези обвинения.

В указите си Путин цитира "волята на народа" като оправдание за признаването на самопровъзгласилите се за републики Донецк и Луганск, въпреки че не е проведен референдум и стотици хиляди жители са разселени през годините. Путин също така цитира "отказът на Украйна да разреши конфликта по мирен начин в съответствие със Минските споразумения". 

Заседанието на руския съвет за сигурност изглеждаше внимателно организирано, сякаш Путин искаше всеки от неговите висши съветници да одобри решението за признаване на териториите и изпращане на войски. Близки наблюдатели също така отбелязаха, че срещата изглежда е била записана предварително.

Приватизацията на Украйна

Путин обяви решението си в пламенна и изпълнена с горчивина телевизионна реч, която бе изпълнена с оплаквания от развоя на историята, настоящото украинско правителство, НАТО, САЩ. Руският президент повтори някои твърдения за историческото единство на руския и украинския народ, които много украинци категорично отхвърлят.

В речта си главата на Кремъл отприщи и поредица от неверни обвинения към Украйна. Според него тя представлява остра заплаха за сигурността на Русия. Путин не звучеше като лидер, издаващ административен указ, а като човек, който възнамерява да завладее съседна територия в опит да поправи историческите несправедливости. Освен това Путин настоя, че Украйна не е по същество истинска държава - нещо, което той често прави през годините. Руският президент повтори и убеждението си, че събитията в Украйна от 2013-2014 г. са по същество държавен преврат. 

Украинският външен министър Дмитро Кулеба каза, че страната му е поискала извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН, който в момента се оглавява от Руската федерация. 

Дипломатическото разочарование

Танковете започнаха да се движат и беше много трудно да се повярва, че понеделник е започнал с разговори за възможна среща на върха между руския президент Владимир Путин и американския му колега Джо Байдън. От офиса на френския държавник Еманюел Макрон посочиха, че самият той е получил уверение от Путин да участва в такава среща. Всъщност обаче Кремъл отказа да потвърди подобно нещо като заяви, че подобна среща може да се организира, ако това се наложи. Представител на Елисейския дворец каза, че Путин е излъгал Макрон и света, че няма намерение да нахлуе в Украйна.

Макрон се е опитал да постигне дипломатическо решение, но Путин се е възползвал от многократните си телефонни разговори с френския лидер и срещите си с него, за да засили оплакванията и исканията на Русия за нови гаранции за сигурност.

По света лидерите бързо започнаха да се борят с неизбежното заключение, че дипломацията с Путин се е провалила, макар че може би никога не е имала шанс за успех.

превод и редакция: Джесика Вълчева