Радиоактивният барутен погреб: Защо битката с огъня в Чернобил е битка за сигурността на цяла Европа

Огнената стихия е засегнала над 1100 хектара от Зоната за изключване, а по-късно площта е нараснала до около 1200 хектара. Високите температури, продължителната суша и силните пориви на вятъра създават изключително трудни условия за овладяване на огъня, като променливата посока на пламъците усложнява работата на спасителните екипи.

В гасенето участват 326 души, сред които 211 служители на Държавната служба за извънредни ситуации, подпомагани от екипи на други ведомства.

Тревогата около пожарите в Чернобил не е свързана само с мащаба на бедствието, а и с невидимата заплаха, която се освобождава при горенето. От Чернобилския радиационно-екологичен биосферен резерват предупреждават, че при изгарянето на замърсена дървесина и растителност в атмосферата се отделят радионуклиди – радиоактивни частици, останали в почвата и екосистемата след ядрената катастрофа през 1986 година.

Именно това превръща всеки пожар в Зоната за изключване в потенциален трансграничен риск. Димът и пепелта могат да пренесат радиоактивни частици на големи разстояния, а в зависимост от метеорологичните условия последствията могат да излязат далеч извън пределите на Украйна. Така битката с огъня край Чернобил се превръща не просто в екологична криза, а във въпрос на обществено здраве и сигурност за цяла Европа.

Въпреки сериозността на ситуацията украинските власти уверяват, че към момента няма опасност пожарът да премине границите на Зоната за изключване, а мониторингът не отчита повишение на радиационния фон над допустимите нива.

Това обаче е поредното напомняне, че дори четири десетилетия след аварията в Чернобил земята там продължава да пази в себе си опасно наследство, което при суша, жега и огън може отново да бъде изтласкано в атмосферата. Само че този път врагът няма форма, цвят и мирис – а точно това го прави толкова коварен.