Райчев: Успехът на Орешарски за 100 дни е, че кабинетът оцеля

Протестите бяха два. Първият беше граждански, а после плавно преля в политически. Между тях има огромна разлика. Гражданският протест най-лесно се обобщава през думата "не", казва в интервю за 24 часа социологът Андрей Райчев. Излизат десни, леви, млади, стари и общото между тях е, че казват "не" на войната, на ГМО, на шистовия газ, на Марковска, на Пеевски, на АКТА. Обединява ги абсолютното им единодушие, описват нежелано бъдеще. Удрят властта през ръцете, тя се плаши и се дърпа назад, казва той.
 

Политическият протест, обратното - описва бъдещето и казва други неща: "Дай да ходим с Русия" или "Дай да ходим с Америка", "Дай да обложим това" или "Дай да не го обложим". При този протест става дума за проекти. Вярно, неговите искания пак може да съвпадат 90% с тези на гражданите, макар и по случайност, но той по принцип няма това устройство. Политическият протест е много по-подробен, по-сложен, по-драматичен. При него значение имат вече социалнодемографският състав на хората, които участват, и тяхната политическа ориентация.

ГЕРБ се включи в него в началото невидимо, а после - видимо. Това обаче прекрати окончателно гражданския му характер. Стана ясно, че да ходиш на площада, значи да си гербер и да настояваш Борисов да се върне като премиер. Желание само на част от българите - по данни на социолозите, ГЕРБ имат около 1 млн. привърженици и те си искат Бойко на власт. Но има един друг милион, който не само не го иска, но и току-що е гласувал за Станишев. Това разделя обществото, защото имаме политически протест на една политическа сила срещу друга. Това започва да възстановява двуполюсния модел в страната.

ГЕРБ и Реформаторският блок си имат отделни електорати, но и част, която е еднаква. Сините в най-смелите си мечти искат половин милион гласа, но реално разполагат с 200-250 хил., както показа вотът през май. Оставащите 250 хиляди до половин милион за сините са предмет на борба между тях и ГЕРБ. ГЕРБ от своя страна разполагаше в началото с 1,5 млн. гласа, сега са 1 млн. Въпросът е кога и дали ще спре това топене.

Първото и най-главното е, че оцеля. Повечето наблюдатели се съсредоточиха върху въпроса докога. За мен въпросът е дали - и отговорът е надали. Като във вица. Хасан се обръща към мадама "Дано да си девствена". А тя му отговаря "Дано, ама надали". 
Правителството оцеля и от много гледни точки това е успех за Орешарски, защото се оказа, че пасивната пиар политика, която води всъщност е успешна. Неговите пиари не тръгнаха да се състезават с Бойко Борисов и не сбъркаха. Първо, нямат неговите умения и таланти. Второ, пиарът на Борисов си е негов уникален патент и българският народ мина през етапа, когато пиарът държеше властта. Орешарски кара кротко, изразява се кратко, говори по същество, формата е на второ място при него. И колкото и да е парадоксално, тази формула се оказа успешна. Борисов всеки ден откриваше някакви обекти, режеше ленти, ходеше, разясняваше, през ден си сменяше акцентите. Даже г-н Цветанов постави световен рекорд - откри зебра...

Първанов най-сетне намери стабилизирана формула на вътрешна опозиция в БСП. Проектът му АБВ не изглеждаше така. После обсъждаха с Таня Дончева да правят нова структура. Сега поне стана ясно, че играе като дълбока вътрешна опозиция на сегашното ръководство. За БСП и за червеното въобще е класика да има вътрешна опозиция още от 90-те години. Тя заглъхна по едно време, сега пак се възстанови. Отдавна нямаше такова раздвижване вляво. Не мисля, че това е отрицателно за БСП - хубаво е в един язовир да има освен шарани и щуки, анализира Райчев.