Размяната на територии, която не се случи: как Тръмп се опита трескаво да постигне мир в Украйна

След разговора с пратеника си, описан от двама души, запознати със съдържанието му, Тръмп похвали „големия напредък“ и се съгласи да проведе историческа среща на върха с Путин, което означаваше, че въпросът за размяна на територии е поставен на масата, пише Ройтерс.

Объркване около предложението

Дипломатическата инициатива обаче бързо се превърна в объркване. На 7 август, в телефонен разговор с няколко европейски лидери, Уиткоф заявил, че Путин бил склонен да се изтегли от украинските региони Запорожие и Херсон в замяна на отстъпване на Донецк и Луганск от Киев. Това шокирало част от участниците в разговора, защото не съвпадало с техните оценки за позицията на Путин.

На следващия ден Уиткоф изглеждал променил версията си. По време на разговор, организиран от държавния секретар Марко Рубио с европейски съветници по сигурността, пратеникът заявил, че Путин всъщност не предлагал изтегляне от тези територии. Според друг източник, американски представители обяснили, че Путин дал по-малки сигнали – че няма да изисква Запорожие и Херсон да бъдат официално признати от Запада за руски.

Уиткоф е бизнесмен в сферата на недвижимите имоти без дипломатически опит. Той нарушил стандартния протокол, защото отишъл на срещата без представител на Държавния департамент, който да води записки. Това означавало, че няма официален протокол на предложенията на Путин.

Интервюта с повече от дузина американски и европейски представители показват детайли от последния опит на администрацията на Тръмп да прекрати войната в Украйна. Той завършил с разочароващата среща на върха между Тръмп и Путин в Аляска на 15 август. Двамата лидери си разменили топли думи, но не постигнали мирно споразумение.

Стилът на Тръмп и реакциите

Картината, която изниква от тези разговори, е за американски президент, готов да взема бързи решения във външната политика по пътя на близки хора и инстинкта си, отколкото на традиционните дипломатически канали.

Поддръжниците на Тръмп твърдят, че този стил е донесъл пробиви, които били немислими при неговия предшественик – отварянето на отношенията със сирийското правителство, ударите по ядрените обекти на Иран и пряката линия с Путин, която можела да сложи край на войната.

Критиците твърдят, че този подход довел до объркване в администрацията и сред съюзниците. Въпреки срещата на върха войната в Украйна не е по-близо до края. Бившият посланик на САЩ в НАТО Кърт Волкър каза, че „сме точно там, където бяхме преди Тръмп да встъпи в длъжност“. Той допълни, че Русия не е променила позицията си и войната продължава. Според него няма ясна стратегия за спирането ѝ.

Белият дом отказа коментар по конкретните епизоди, но защити външната политика на Тръмп и я сравни благоприятно с тази на Джо Байдън.

Говорителката Ана Кели каза, че „слабата администрация на Джо Байдън не разбираше външната политика и неговият традиционен процес позволи на Русия да нахлуе в Украйна“. Тя заяви, че „световни лидери потвърждават, че президентът Тръмп е постигнал повече напредък за две седмици, отколкото Байдън за три години и половина“.

Вътрешни напрежения и европейски тревоги

Някои американски представители, сред които и пратеникът за Украйна Кийт Келог, се раздразнили, защото Уиткоф дал противоречива информация в момент, когато администрацията започвала да заема по-твърда линия срещу Русия.

Преди московската среща администрацията на Тръмп предупреди, че ще наложи нови санкции или мита на Русия на 8 август, ако Путин не се съгласи да прекрати войната. Крайният срок изтекъл без резултат.

Държавният департамент обяви, че Рубио, Уиткоф и Келог са в пълно съгласие в изпълнението на политиката „Америка на първо място“. Според говорителите твърдения за разногласия са неверни и вредни.

Европейските партньори останаха объркани. Те се опитваха дни наред да разберат какво точно казал Путин на Уиткоф. Дори висши американски служители не бяха напълно наясно.

Украински представители предупредиха германското правителство на 13 август, че според тяхното разузнаване Путин планира да използва срещата с Тръмп, за да печели време преди нова руска офанзива през есента.

Срещата на върха в Аляска

Срещата между Тръмп и Путин на 15 август в Анкоридж не донесе пробив. Тръмп вече беше намалил очакванията и я представи като етап от дипломатически процес, а не като момент за окончателна сделка.

Американският президент не направи териториални отстъпки от името на Украйна. Той каза, че временно примирие не е задължително условие за траен мир. Това съвпада с позицията на Путин, но не и с тази на повечето европейски лидери.

След срещата европейските съюзници започнаха да обсъждат как да влияят върху следващите ходове на Тръмп.

Украинският президент Володимир Зеленски, който имаше планирана среща с Тръмп във Вашингтон на 18 август, помоли европейските лидери да го придружат. Те обмислиха дали да пътуват с него, за да предотвратят повторение на неприятната сцена от февруари. Тогава Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс остро критикуваха Зеленски в Овалния кабинет.

В крайна сметка срещата на 18 август премина успешно. Тя даде сигнал за възстановено сътрудничество между САЩ и Европа. Дипломати съобщиха, че било постигнато съгласие за изработване на план за бъдещи гаранции за сигурността на Украйна.

Перспективи

Краят на войната остава далечен. Руски представители, включително външният министър Сергей Лавров, заявиха, че няма да приемат гаранции за сигурността на Украйна, които предвиждат присъствие на чужди войски. Москва отхвърли и идеята за среща между Путин и Зеленски в близко бъдеще.

Кърт Волкър изрази оптимизъм, че Тръмп ще приложи сериозен натиск върху Путин чрез по-тежки икономически санкции и военна подкрепа за Украйна.

„Мисля, че Тръмп е въплъщение на онзи цитат на Чърчил: че винаги може да се разчита на американците да направят правилното, след като изчерпат всички други възможности“, каза той. „В крайна сметка Тръмп няма да има друг избор“.