Реформата в службите: Мисия (не)възможна

Миналата година реформата в службите стана повод за конфликт и самият ген. Атанасов подаде оставка като шеф на ресорната парламентарна комисия, след като Бойко Борисов отказа да подкрепи неговите предложения за сливане на ДАР и “Военно разузнаване”. 

“Реформата в службите със сигурност няма да се случи в обозримо бъдеще”, заяви тази сутрин пред bTV бившият директор на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров.

Той обясни, че Народното събрание е прекалено заето с нови закони, с множество регулатори, които трябва да бъдат попълнени. 16 органа са с изтекъл мандат - КЕВР, НОИ, Комисията за финансов надзор, Сметната палата, Конституционния съд, КПКОНПИ, ВСС и инспекторатът към него, Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и др. 

Попълването на регулаторите е вероятно най-голямата тема за тази година и най-тежката задача, заяви вчера Лена Бориславова от ПП-ДБ. 

За реформата в службите Атанасов поиска въвеждане на механизъм за ефективно управление от изпълнителната власт, включително чрез промяна на процедурата за назначаване на ръководителите им, което да става чрез решение на парламента по предложение на премиера. Тоест - мнозинството и изпълнителната власт да отговарят за назначенията в службите. Това всъщност е в основата на реформата, лансирана и преди. Тя цели да се отмени назначаването на шефовете на служби с указ на президента. Досега това ставаше по предложение на Министерския съвет към президента.

Според Атанасов е необходимо да се преодолее липсата на ефективен контрол и отчетност, дефицита на надеждни източници на информация, злоупотребата с информация, съперничеството и конфликтите между различните служби, недостатъчното финансиране и оборудване, както и ниското доверие на обществото и неспособността за адаптация към динамичната международна среда.

Той изброява 8 стъпки, чрез които да се осъществи реформата в службите, сред тях - упражняване на ефективен контрол от цивилен независим надзорен орган, който да следи за законосъобразната дейност на службите и да предотвратява злоупотреби с власт, както и създаване на механизми за обжалване на актовете на специалните служби, които да защитават правата на гражданите.

Ще стане ли? 

Най-общо казано в края на 2023 г. лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов просто каза “не” на реформата на ген. Атанас Атанасов. Той не подкрепи предложенията за сливане на Служба “Военно разузнаване” и Държавната агенция “Разузнаване” (ДАР), въпреки че първоначално имаше обявена подкрепа за това. Заради тази крачка назад Атанасов се оттегли от председателския пост на парламентарната комисия, отговаряща за надзора на службите и на негово място седна Бойко Рашков. 

Бойко Борисов (ГЕРБ) и Делян Пеевски (ДПС) обявиха, че не може да се правят реформи в службите по време на война. Коментарът си те направиха в края на септември, преди да избухне втори военен конфликт - този в Близкия изток между Израел и групировката Хамас. 

Сега светът наблюдава две войни.

"Аз държа много на ген. Атанасов, той знае аргументите ми, лично съм ги казал. Сега, по време на война, когато текат маса операции заедно с нашите партньори, едно преструктуриране и сливане под половин година не минава. Само докато минат печатите, канцелариите, назначенията, сградите. Ако г-н Атанасов каже днес, че е готов да оглави която и да е служба, с две ръце ще го подкрепим в парламента. Трябва да има законодателство, което да позволи да се случи реформа в службите, както и предварително договорени кадри, които да застанат начело", коментира Борисов.

И допълни, че службите са като ветропоказатели.

"Съставът спира да работи, почва да се оглежда, ослушва какво ще се случи, а ние в момента виждаме дронове и какви ли не проблеми. Ние сме за модернизация на службите, нови и бързи технически решения, с които да ги подсилим. Отношенията с евроатлантическите служби също са важен показател в сферата на доверието по време на война", каза още Борисов.

ФрогНюз