Репатрирани от Русия и Украйна в Израел: Аз защитавам дома си. Ще се опитам да не умра

Алексей, 32 години, предприемач, репатриран от Русия

Репатрирах се през пролетта на 2014 г. Тогава в Русия ми поставиха грешна диагноза - диагностицираха ме с рак. Опитах се да се лекувам в Москва, но след първата химиотерапия разбрах, че не мога да се справя, и отлетях за Израел. Там разбрах, че нямам рак - и просто останах. По това време Русия анексира Крим. За мен това стана допълнителна причина да остана в Израел.

Около година по-късно, като израелски гражданин, бях призован в армията. Служих в пехотата, там преминах курс и се научих да се бия. Бяхме на границата с Газа и Ливан. Преведено на руската система моето звание е старшина. След завършване на службата всяка година се изискваше военно обучение - това е нещо като летен лагер за възрастни. Изпълнявате бойни мисии, но като цяло е доста забавно, има добра атмосфера.

Сега за първи път от много години имаше истинска война - и всички бяхме призовани. В рамките на текущата мобилизация се призовават именно резервистите, тоест тези, които вече са служили и служат в момента. Цивилните не могат да ходят на война, дори и като доброволци.

В деня на атаката на Хамас се събудих от въздушна атака в Тел Авив около шест и половина. Скоро из града избухнаха експлозии, когато Железният купол свали ракетата.

Тогава започнаха да идват новини, че бойците на Хамас са нарушили границата с ивицата Газа в кибуц Рейм в Южен Израел и 260 души са били убити на музикален фестивал там. Нашата армия наскоро успя да стигне дотам и там всичко прилича на Буча : коли са разпръснати, трупове са простреляни. Много страшно. Освен това бойците на Хамас публикуваха видеоклипове на живо на това, което правят.

Това е нашият 11 септември. Никоя от разузнавателните служби на Израел не знаеше, че Хамас готви нападение. Бойците открито провеждаха учения, но убеждаваха всички, че не искат да се бият
преди един ден

Израелската армия не беше готова за това. Едва на обяд, на 7 октомври, на мен и на другите резервисти ми казаха да си съберем багажа и да тръгваме. По това време бяха изминали около шест часа от началото на атаката - в идеалния случай трябваше да отговорим още в седем сутринта.

Всички бяха седнали по куфарите си от сутринта - всички, които обслужваха, поддържаха връзка помежду си и с офицерите си. Накрая ни казаха „да тръгваме“ - и около пет следобед вече бяхме на мястото на разполагане на север: получихме оборудване, разпределение и бойни задачи.

Изборът да отидете или да не отидете на война винаги е ваш. Според закона трябваше да отида, но ако не бях отишъл, не можех да бъда принуден да отида напред. Не познавам нито един човек, който да не е ходил. Познавам дори такива, които не са мобилизирани и които въпреки това се опитват да влязат в армията. Общо сме 300 хиляди - това е просто невероятно. Това никога не се е случвало досега. И се надявам никога повече да не се повтори.

Ние с моята част се намираме на север, на границата с Ливан. Именно тук заплахата от нашествие на Хизбула е постоянна . Хамас нанесе ужасни , абсолютно непонятни щети на Израел на юг, но в сравнение с това, което Хизбула може да направи тук на север, това са дреболии. Защото Хамас е терористична организация, а Хизбула е пълноправна армия . Имат руски ракети, доставени от другаря Владимир Путин . Там всичко е много сериозно. А основната заплаха за Израел винаги е бил Ливан.

Ние стоим на открито, основната ни задача е бързо да стигнем там, където трябва. И има много опции. Наоколо има много селища и градове. Съвсем близо до нас и от ливанската граница има мирно селище - и не дай си Боже Хизбула да успеят да пробият там и да извършат клане. Ние сме тук, за да предотвратим това. Така тренираме бойни мисии и се стараем да се поддържаме в добра форма, за да реагираме навреме при атака. Има периодични сигнали за заплахата от проникване [на Хизбула] в цивилни селища. Всичко е много нервно. Не знаем какво ще се случи утре. Просто чакаме.

Не е ясно дали Хизбула ще атакува. В понеделник следобед имаше обстрел от Ливан. Зад него има предупреждение за въздушно нападение. Ливан отрича да е замесен в атаките, но ние разбираме всичко.

Всички винаги са казвали , че ще има война с Хизбула. Но никой, разбира се, не можеше да помисли, че това наистина ще се случи. Докато не се случи, но това, което се случи на 7 октомври, беше невъзможно да си представим. Всички сме в шок. Това просто не трябваше да се случва, не знам с какво може да се сравни. Една от най-сигурните граници на страната се оказа пропусклива. Затова сега няма да правя прогнози. Просто работим с това, което имаме.

Баща ми е в Москва. Може би той дори не знае, че съм мобилизиран. Ще се обадя и ще му кажа. Още не съм имал време. И майка ми е доброволец: сега носи тук неща за мен и няколко момчета - шампоани, четки за зъби. Факт е, че всички са на ръба и много са забравили да вземат важни неща със себе си. Взех си армейска екипировка - жилетка, каска, но забравих кърпата и шампоана.

В света може би практически няма израелци, а просто евреи, които биха останали безразлични към тази война. Тези, които могат, са тук. Тези, които не могат, даряват или подкрепят в социалните мрежи. Израел е малка страна и е логистично удобно за цивилни да подкрепят военните. Постоянно ни носят храна, четки за зъби, чорапи и гащи. Пицата пристигна вчера, суши днес.

Израел е моята страна и аз съм готов да се бия за нея. Честно казано, ако Русия беше адекватна държава и я нападнеха, аз бих защитил Русия - по същите причини. Имам роднини в Русия. Това не е някакъв емоционален патриотизъм, а съвсем прагматичен. Защитавам дома си, защото живея тук. Това е много разбираемо чувство. Готов ли съм да умра? Никой не е готов да умре. Никой не иска да умре. Но не зависи от нас да решаваме. Просто ще се опитаме да не умрем.

Андрей, 19 години, редник в израелската армия, репатриран от Русия

Преместих се в Израел през март 2022 г. Репатрирах се два месеца по-рано, през януари - още тогава имаше проблеми в Русия. След началото на пълномащабната война се преместих тук за постоянно.

Служа в армията от май 2023 г. Аз съм редник от „компютърните войски“ . Първите два месеца и половина учих иврит и преминах курс за млади бойци, след което се озовах тук.

Научих за нападението на Хамас две минути след началото му. Родителите ми и аз живеем в Ришон Лецион и чухме сирена в 06:30 сутринта. На наборниците е позволено да се приберат вкъщи на Шабат. Стаята ми се намира в бомбоубежище, така че цялото семейство дойде при мен. Няколко часа по-късно беше обявено военно положение и аз отидох в поделението.

Не мога да кажа, че не очаквах война - разбрах, че е възможно. За мен това не беше шок. Заедно с мен репатрираните украинци защитават Израел. Много от тях ми станаха приятели, познават вижданията ми – подкрепяме се.

Да, страх ме е. На първо място, страхувам се за близките си, за близките, които няма какво да защитават. Имам каска, бронежилетка и автомат. Аз също се притеснявам за себе си, но преодолявам този страх. Дълго мислих как да се държа в такава ситуация и ми се струва, че правя всичко правилно. С колегите се шегуваме и гледаме да не падаме духом. Дори в най-трудните моменти е важно просто да бъдем един до друг и да се подкрепяме.

Определено чувствам, че Израел е моята страна - това е моят дом и съм готов да го защитавам. Родителите се притесняват, но това е нормално. Те имат добро бомбоубежище в къщата си. Не при всички е така – има хора, които са в по-голяма опасност.

Даду, 26 години, студент, репатриран от Украйна

Преместих се в Израел през август 2014 г. Аз съм от Киев и в този момент ситуацията в Украйна се влошаваше значително . Нашето семейство - религиозни евреи - винаги е искало да се репатрира. Както казва баща ми, ситуацията в Украйна ни помогна да вземем това решение.

След репатрирането аз поисках да се присъединя към пехотата и се озовах в бригадата Голани . Служи две години и осем месеца и успя да натрупа малко боен опит.

Научих за атаката на Хамас в 6:30 сутринта 7 октомври. Разбрах, че нещо се случва там, но в началото не разбрах в какъв мащаб. И като се усетих, започнах да стягам багажа и да звъня на командирите си. В девет сутринта казаха, че засега нищо не трябва да се прави. И тогава те казаха: „Момчета, стягайте багажа си, най-вероятно ще ви се обадят.“ И около обяд ни извикаха.

Винаги съм бил готов да отида на война. Нямаше илюзии - знаех, че ще има война, просто не знаех кога и как ще започне. Нещата, плюс или минус, бяха събрани.

Откакто попаднах в армията, като цяло разбирам какво се случва със сигурността на Израел и региона като цяло. Мнозина разбраха, че ще има голяма война, най-вероятно на няколко фронта. Защото врагът е тук. Познаваме го малко. Той не криеше амбициите си, просто си чакаше времето. Когато се преместих тук, знаех в какво се забърквам. Семейството ми ме подкрепя в решението ми да защитавам Израел. Но дори и да не ме подкрепяха, нямаше да ми пука много.

Сега съм в северната част на страната. Ситуацията тук... Е, започна войната. Вече не е възможно да се спи нормално - събитията се развиват бързо и някак си няма време за това. Това ме прави доста уморен и езикът ми става малко вързан.

Аз и взводът ми сме 25 момчета. Имаме безумната подкрепа на цялото цивилно население. Не можете дори да си представите: хората идват от далечни градове, носят всичко необходимо, искат това, от което се нуждаят, и носят повече.

Това, което виждам е, че нашите момчета в армията са много сериозни. Може би, разбира се, всичко ще свърши утре. Или може би след три-четири месеца. Вече е 593-ти ден в Украйна ( разговорът с Даду е на 9 октомври)... Така че ще се бием, колкото трябва. Смятам Израел за своя страна и съм готов да дам живота си, без да ми мигне окото. Не че се опитвам да се хваля, просто го приех.

Meduza,  Превод ФрогНюз