Д-р Владимир Сотиров за ФрогНюз: Колективният ни враг е Русия, трябва да го омаломощим

Това заяви психиатърът д-р Владимир Сотиров в коментар за ФрогНюз на Световния ден на психичното здраве, който отбелязваме днес. В последните дни станахме свидетели на безпрецедентни актове на насилие от страна на една терористична организация, чиято цел е да ликвидира всичко хуманно. Специалистът коментира множество проблеми, сред които как световните конфликти се отразяват на човешката психика и можем ли да преработим адекватно суровата информация, която ни се поднася ежедневно.

"Имаме налице смесица от интензивни чувства, които включват гняв, страх, ужас, желание за мъст, тъга, отчаяние, несигурност. Всичко това трябва да избуи, да се прояви. И трябва да намерим начин да го осмислим, да го отреагираме, да намерим някакви канали, посредством които то да се оттече. Част от тези канали са през поведение. Част от поведението, разбира се, трябва да е свързано с предприемане на мерки, намаляващи риска от това този конфликт да се разпространи. Част от този комплекс от емоции, които бушуват, трябва да включва и съпричастността, т.е. способността да се поставиш на мястото на другия. Желанието да помогнеш - емпатията - също е ключово. Изправени сме пред една безпрецендентна криза, последиците от която ще изживяваме тепърва", аламира лекарят.

По думите му здравите хора в момента са силно превъзбудени и завладяни от интензивни емоции. 

"Това включва и най-разнообразни негативни емоции. Способността да понасяш такива интензивни негативни емоции е характеристика на психичното здраве. Ние трябва да реагираме вътрешно по специфичен начин. Не само това - трябва да реагираме и на дела - със съответното поведение. Трябва да предприемем действия, свързани с редуцирането на опасността, която тегне над нас. Ние се идентифицираме с болката и страданието на другите човеци. Това също е характеристика на нормалността. Пред нас имаме предизвикателството да предприемем действия, с които да помогнем на жертвите да намалят щетите от страданието, на което са били подложени", смята той.

Относно рязкото застудяване и въздействието, което есента може да окаже върху човешката психика, д-р Сотиров изрази мнение, че сезонните промени ограничават нашето себереализиране и себеразгръщане.

"Студеното време и кратката продължителност на деня са фактори, които възпрепятстват нашата активност, нашата свобода дори. Ние сме принудени да седим на затворено зимата, когато е студено и когато има вятър и дъжд. Т.е. ние се превръщаме в затворници. Ние не сме свободни хора в такива ситуации. По същия начин сме затворници и когато навън има куршуми, които не позволяват да разгърнем потенциала си свободно. Това е съвсем естествена реакция да бъдем фрустрирани. Ако кажем "потиснати", това веднага се асоциира с депресия. А депресията е клиничен термин. В тези ситуации ние сме разочаровани, недоволни и неудовлетворени. Нашата естествена нужда да сме свободни и активни, невъзпрепятствани и неограничени, е блокирана при подобни случаи. Нормално е да сме недоволни и раздразнени, дори гневни на лошото време. Дори можем да бъдем натъжени, защото нямаме възможност да се виждаме с нашите приятели и близки", посочи изследователят.

Според него е грешно да се предпоставя, че когато си щастлив, си психично здрав. Медицинският специалист е убеден, че когато реагираш адекватно и съответно на стимулите от реалността, само тогава тогава си психически здрав.

"Когато имаш основание да се ядосаш и да се гневиш и да даваш някакъв израз на този гняв, това е нормалното психично функциониране. Трябва да се дава цивилизован, култивиран израз на гнева, не примитивен, първичен, животински израз. По-софистициран такъв е нужен, който е определен от нормите на културата. Културата предписва как можеш да дадеш израз на гнева си. Здравите хора са тези, които реагират съответно на стимула. Това е ключовият момент. Реакцията действително може да е негативна, но "негативно" невинаги означава нещо лошо в ценностен смисъл. "Негативно" в определени случаи може да означава и минорно, т.е. такова, което отнема нещо. Нещо, което ни ограничава и блокира функциите ни. Действително гневът е негативна емоция, тя не е съзидателна емоция, както еуфорията, щастието и любовта. Съзидателните емоции са креативни, при тях ни "порастват криле". Когато сме фрустрирани, са ни посечени крилете. Негативна означава също и такава, която ощетява личността", отбеляза д-р Сотиров.

По думите му ние трябва да се научим да овладяваме гнева си по един конструктивен начин. Лекарят допълни, че здравите хора са тези, които могат да чувстват целия спектър от емоции, на които са способни. Той изтъкна, че неслучайно ние сме програмирани да преживяваме и тъга, и ненавист, и омраза, и гняв, и страх, и отчаяние. Според него ние сме призвани да можем да изпитваме тези чувства.

Психиатърът бе категоричен, че затъването в битовизми ограничава хоризонта и перспективите на съвременния човек.

"От по-дълбоката перспектива, това, което ще получиш накрая, след като изтърпиш съотвените несгоди, може би пък ще си струва. Да речем, ако ограничиш използването на бензин и личен автомобил и ползваш повече обществен транспорт, може реално да изтърпиш някаква несгода, но да помогнеш да се отслаби колективният ни враг, който е в лицето на Русия. Това е в момента най-голямата заплаха. Въпреки че в съвременния динамичен свят е трудно да се мисли локално и регионално. Този колективен враг трябва да бъде омаломощен, това е нашата обща цел. Как може да го омаломощим? Като не му купуваме нафтата. Ние можем да допринесем за това. Да, ще затворим "Лукойл". Това вероятно наистина ще доведе до поскъпване на цените и ще доведе до известни затруднения, но в дългосрочен план нещата ще се променят в позитивен смисъл. Важно е да гледаме голямата картина. Способността ни да концептуализираме на едно по-абстрактно ниво е много важна. Важно е да концептуализираме не само ежедневието си, но и животът по принцип. Трябва да можем да виждаме някакъв смисъл отвъд това да сме сити и да сме осигурили прехраната си. И тогава ставаме способни да сме жертвоготовни, дори да пренасяме и себе си в жертва в името на някакви по-големи цели", смята експертът.

Според специалиста по ментално здраве, когато се вкопчиш в проблемите на ежедневието, ти имаш усещането, че нещата зависят от теб. Но това невинаги отговаря на действителността.

"Понякога си казваш, че всичко зависи от световните лидери и големите играчи. Това води до преживяване на безпомощност, което със сигурност не е приятно. Не всеки може да понесе това чувство и затова много хора се вторачват в нещата, които реално зависят от тях, а това са именно ежедневните неволи. В този смисъл, задълбаването в битовизмите е в някакъв смисъл защитен механизъм, форма на ескейпизъм", категоричен бе той.

Разговаря: Георги Камарашев