Ричард Ран: В какво да инвестираме, за да запазим състоянието си?

Защо толкова много грешаха? Както би обяснил великият австрийски икономист Фридрих Хайек, твърде много от тях са били въвлечени във фаталната самонадеяност, че притежават знания, които не могат да имат. Икономиката не е като физиката, където реакцията на всяко действие може да бъде точно измерена. Пазарите са реакция на изявленията и действията на милиони отделни правителствени политици, бизнес и синдикални лидери и потребители. Непредвидени събития като войни, природни бедствия и технологичен напредък - всички те оказват влияние. Въпреки тези ограничения дългосрочните последици от определени политики и събития могат да бъдат прогнозирани с известна сигурност.

Държавните разходи в големите икономики, особено в САЩ, нарастват с по-бързи темпове от ръста на икономиката и данъчните приходи. Очевидно това не може да продължава, въпреки че липсва политическа воля за извършване на необходимите промени. Резултатът е, че държавните пари стават все по-безполезни. Сега са необходими около 30 щатски долара, за да се купи същата пазарна кошница от стоки, както през 1913 г. Американците страдат от шок, когато отиват в магазина за хранителни стоки. Непрекъснато растящите дефицити ще доведат до все по-променливи темпове на инфлация, докато не настъпи паника и валутата не стане почти безполезна - както се случи в Германия през 20-те години на ХХ век, в Украйна и Русия през 90-те години на ХХ век и съвсем наскоро в Аржентина и т.н. и т.н.
При такива условия разумният човек би ограничил размера на богатството, което има в облигации и различни видове спестовни сметки с фиксиран доход и сметки на паричния пазар. Почти цялото финансово богатство, с изключение на физическите долари, се държи в попечителски сметки, управлявани от банка, брокерска фирма или друга институция за управление на пари - и наблюдавани и контролирани от държавна агенция. Ако правителството обяви извънредно положение, както е станало през 1933 г., финансовите сметки на всички могат да бъдат замразени и дори конфискувани - така хората остават без достъп до спестяванията си.

Много хора държат злато (и сребро) като част от запазването на богатството си, без да разбират напълно риска. Цената на златото е фиксирана от Министерството на финансите на САЩ през 1834 г. и остава постоянна до момента, в който президентът Франклин Д. Рузвелт обявява частната собственост върху злато за незаконна. След това той увеличава броя на доларите, необходими за закупуване на унция злато, докато се стигне до цена от 35,00 долара за унция. На практика това беше конфискация на богатството - извършена без законодателни действия или изменение на Конституцията. Президентът Ричард Никсън повиши цената на златото до 42 долара за унция и отново разреши частната собственост върху него. От 1973 г. насам пазарът на злато е относително свободен, но централните банки притежават повече от 20% от известните световни златни резерви, така че техните покупки и продажби могат да предизвикат сериозни смущения в цените.

Недвижимите имоти отдавна се смятат за идеален актив за запазване на богатството, при условие че купувачът ги купува в правилния момент от цикъла на недвижимите имоти и е в състояние да ги задържи за дълго време, ако е необходимо. Повечето от тези, които са закупили жилищни или търговски имоти във Флорида преди десетилетие, са много доволни. Тези, които са купили офис сгради в Ню Йорк или търговски площи в Сан Франциско, вероятно са много нещастни. Закупуването на земеделска земя за отдих или за хоби в желано място с намерението да я държите и ползвате дълги години обикновено е разумно решение - при условие че не е обременена с ипотека, която може да позволи на притежателя или настойника да я изземе.

Съхраняването на богатство в колекционерски предмети, като произведения на изкуството, бижута, редки книги и антикварни автомобили, отдавна служи като известна защита срещу грабителското правителство. Оръжията, и особено боеприпасите, могат да служат като добра парична защита, тъй като са ликвидни и лесно делими. Колко патрона 22 калибър за един хляб?

Широко търгуваните стоки, които могат да се съхраняват за дълъг период от време, са добър хедж срещу нефункциониращи валути. Петролът би бил идеален вариант, но правителствата често се опитват да контролират цените на петрола и предприемат значителни интервенции по политически причини.

Неблагородните и много полезни метали като медта и алуминия винаги ще имат стойност. През последните 60 години цената на медта леко се е понижила с отчитане на инфлацията, но е била обект на големи ценови колебания. Цената на алуминия, най-полезния от всички метали, е спаднала в реално изражение с отчитане на инфлацията повече от всеки друг метал за последните 30 години, главно поради технологични подобрения. Алуминият и медта би трябвало да са идеални хеджиращи инструменти срещу инфлацията, тъй като винаги ще имат реална стойност и са толкова широко използвани, търгувани и притежавани, че е трудно да бъдат иззети или регулирани. Проблемът е, че те са обемисти и скъпи за съхранение. Добрата новина е, че предприемачите разработват начини за тяхното дигитализиране и токенизиране, което ги прави ликвидни, във всякакво количество и на ниска цена.

В обобщение, най-добрият начин за запазване на богатството не е да се опитваме да надхитрим пазарите и глобалните събития, а да диверсифицираме и да притежаваме някои финансови активи, активи от благородни метали, недвижими имоти и метални суровини. Разумно е да се коригира относителният дял на всеки вид актив в отговор на политически и/или икономически събития.
-----------
Ричард Ран е председател на Института за глобален икономически растеж и на MCon LLC. Неговият анализ е публикуван във „Вашингтон таймс“.

Превод БГНЕС