Румен Гълъбинов: Инфлацията затяга примката около врата на българския потребител

„Актуализацията на бюджета мина, но останаха много неща, които ще трябва да бъдат разгледани и приети от следващото Народно събрание. Твърде вероятно е в края на годината да има доактуализация на бюджета за 2021 година, комбинирано с изготвянето на проектобюджета за 2022 година и макрорамката за следващите 3 години“, смята той.

„Влизаме в есенно-зимния период с постоянно нарастващи цени, а ни застигна новата Делта вълна на коронавируса, макар и с по-малко рестрикции в икономиката. Дано не се стигне до нов локдаун, защото има известни рискове, свързани с това, че поради настоящата епидемиологична обстановка, бихме могли към края на годината да влезем отново в рецесия“, изрази надежда икономистът.

Според него предизвикателствата остават и за следващото правителство, включително контролът на инфлацията, компенсационните и антикризисните мерки.

„Фискалната политика е възможно да абсорбира инфлационния шок от покачващите се цени на тока и газа чрез подходящи мерки за доходите и за енергийната бедност. За България процесът на догонване вероятно ще доведе до положителни диференциали на инфлацията, тъй като БВП на човек от населението и ценовите ни равнища все още са под тези в Еврозоната“, прогнозира той.

Според него през следващите години, за да се избегне натрупването на прекомерен натиск върху цените и на макроикономически дисбаланси, икономиката ни трябва да бъде подкрепена с подходящи политики на реформи.

„Пандемията COVID-19 предизвика най-бързото и всеобхватно свиване на глобалната бизнес активност досега, като последиците все още не са изцяло преодолени. С кризите, които ще се увеличават, не на последно място и поради изменението на климата, успехите и провалите в отговор на пандемията трябва да послужат като уроци за в бъдеще“, завърши Румен Гълъбинов.