Русия заплашва с ядрено оръжие, a ядрената ѝ индустрия остава почти без санкции

Държавната корпорация „Росатом“ е ключова част от руския военно-индустриален комплекс. Освен ядрените оръжия тя развива и широка дейност в гражданската ядрена енергетика. Компанията е най-големият износител в света на ядрени реактори и обогатен уран, пише Kyiv Independent.

Въпреки стратегическото ѝ значение за Кремъл, „Росатом“ до голяма степен избягва тежки санкции от страна на САЩ, ЕС и Великобритания. И трите страни продължават да внасят руско ядрено гориво или уран.

Приходите на Русия от ядрената индустрия са по-малки в сравнение с петрола и газа. Стратегическата стойност на сектора обаче е много по-голяма. Това е една от малкото високотехнологични области на руската икономика.

„Росатом“ контролира близо половината от световния капацитет за обогатяване на уран. В момента компанията строи седем реактора в Русия и още 20 в чужбина, включително два в Иран.

Въпреки това срещу нея няма пълни блокиращи санкции. Това е така дори след активната ѝ роля в окупацията на Запорожката АЕЦ и военните престъпления около централата, която е под руски контрол от 2022 г.

Ограничените санкции срещу отделни дъщерни дружества позволяват на „Росатом“ да заобикаля по-строгите мерки срещу руския оръжеен гигант „Ростех“.

Ядрената енергия на фронтовата линия

Още в първите дни на войната руските сили атакуваха украински ядрени обекти. Запорожката АЕЦ стана първата действаща атомна централа в света, подложена на военна атака.

Централата, най-голямата в Европа с шест реактора, остава в „изключително нестабилно положение“, според Международната агенция за атомна енергия.

Окупацията на Чернобилската АЕЦ през първите часове на инвазията напомни за рисковете. Аварията от 1986 г. е резултат от системни проблеми в структури, които по-късно стават част от „Росатом“.

Съдбата на Запорожката АЕЦ вероятно ще бъде ключов проблем при евентуално мирно споразумение. Според анализ на RUSI оставането ѝ под руски контрол представлява сериозен риск за Европа.

Европейската зависимост

Европейският съюз среща по-големи трудности от САЩ при отказа от руско ядрено гориво. „Росатом“ има водеща роля във всички етапи – от добива на уран до производството на гориво.

Близо една пета от 101-те ядрени реактора в ЕС са със съветски произход. Те изискват специфично гориво. Затова вносът на руско ядрено гориво в ЕС се удвои през 2023 г. до 635 тона, преди да спадне през 2024 г.

По данни на Bellona ЕС е харчил около 1 млрд. евро годишно за уран от структури на „Росатом“.

ЕС подготвя 20-и пакет санкции срещу Русия. Подробности все още не са обявени. Брюксел заявява, че работи и по мерки срещу руската ядрена енергетика в рамките на плана RePowerEU.

Различни позиции в ЕС

Пълна забрана би била скъпа и политически трудна, посочват експерти. Затова бъдещите санкции вероятно ще засягат нови договори, а не текущите доставки.

Пет държави от ЕС със съветски реактори – България, Чехия, Финландия, Унгария и Словакия – предприемат стъпки за намаляване на зависимостта. Изключение прави Унгария, която разширява АЕЦ „Пакш“ с „Росатом“.

Украйна е единствената държава, която е прекъснала напълно връзките си с компанията, като същевременно поддържа работата на по-голямата част от ядрените си мощности.

САЩ и „Росатом“

САЩ дълго разчитаха на руски обогатен уран. Забраната за внос влезе в сила през 2024 г., но с изключения до 2028 г. заради риск от недостиг.

Вашингтон отпусна 2,7 млрд. долара за развитие на собствено производство. Въпреки това президентът Доналд Тръмп засега не е наложил допълнителни санкции срещу „Росатом“.

Експерти смятат, че пълни финансови санкции биха парализирали корпорацията. Друг вариант са ограничения върху нови договори и технологии с двойна употреба.

Междувременно Русия насочва ядрената си експанзия към развиващите се държави. През 2024 г. „Росатом“ е спечелил около 18 млрд. долара от чуждестранни проекти, а портфейлът му с дългосрочни договори надхвърля 200 млрд. долара.