ЕС: ”Руска буря в три стъпки на Балканите”

За разпространението на своето влияние в страните от Западните Балкани Москва включва в своя план усилията за цялостно прилагане на три класически стратегии – „Разделяй и владей“, привличане на елитите и използване на нереалистични очаквания.

Това е заключението на глава „Московски стратегии" от последния доклад на Съвета за външни работи, в който се предупреждава, че Москва и тази година ще продължи своята пропаганда за прекратяване на отношенията на Запада с Балканите, въпреки засиленото отваряне както на НАТО, така и на ЕС към страните, желаещи членство в двете западни организации.

Стратегия 1: „Разделяй и владей“

В помощ на първата стратегия на Русия – „Разделяй и владей“ - е фактът, че историческите, етнически и икономически съперничества на Балканите са съществували винаги - от разделянето на Босна на три части, през изострените отношения между Косово и Сърбия, до „спорадичните бунтове" на част от етническото албанско население в Македония.

Според изявления на служители в Министерството на външните работи в Москва, на чиито изявления се призовава авторът на доклада, „в подобна ситуация, в която има много възможности за сблъсък между страните, руснаците не трябва много да се притеснява да работят".

„Москва често флиртува с всички на Балканите. Например, на сърбите за Македония казва, че е малко повече от клиент на ЕС и САЩ, а в същото време на македонците им говори, че Македония е под заплаха на американските планове за Велика Албания. Независимо от това дали някой вярва в това на местно ниво, такива идеи се събират и се използват от местни националисти като бившия популистки лидер Никола Груевски ", се казва в доклада от Брюксел.

Украинският дипломат Олександар Левченко, който е признат като добър познавач на руските действия на Балканите, още миналата година в интервю за Радио Свободна Европа предупреди за путиновите намерения на Балканите.

„Дестабилизирането на този регион е сред интересите на Путин, за да може след това той да се представи като миротворец. Той идва, разпалва война, а след това се показва като фактор, като заявява, че е готов да преговаря със Запада, с Америка, за да реши ситуацията", коментира Левченко.

Стратегия 2: Спечелване на елитите“

Втората стратегия на Москва е да спечели елитите в страните от региона, особено политическите. Според твърденията в доклада, Кремъл вече демонстрира щастие от подкрепата, която оказва „само на заинтересованите елити, които се борят срещу международния натиск, като ВМРО-ДПМНЕ в Македония или сепаратистите на Милорад Додик в размирната Република Сръбска”.

ВМРО-ДПМНЕ вече не е на власт в Македония, но затова пък, както се казва в доклада, руската подкрепа и подкрепа за Милорад Додик е доказана, и то не само чрез досегашните шест лични с Владимир Путин.

Авторът на доклада очаква Москва да продължи да подкопава лидерите и движенията, които са проевропейски ориентирани, а това – както се твърди в анализа, може да насърчи руските компании да се преместят директно в региона, който влиза в интересите им, , или много по-вероятно е да продължат да действат от там, където са сега, и да търсят местна подкрепа.

„Трябва да внимавате с руският инвестиционен капитал, който влиза в страните. За съжаление този капитал винаги се използва за разузнавателни цели", предупреждава Левченко.

Стратегия 3: Използване на нереалистични очаквания

Третата стратегия на Русия – Използване на нереалистичните очаквания - се основава на вярата на Москва в предположението, че през следващите няколко години на Балканите ще се отворят големи възможности за популистки партии, а с това и на руски „дяволи и пакости", е заключението, което се съдържа в доклада.

Това е стратегия, която използва не само често наивните амбиции на балканските страни за членство в ЕС, а също така и доскоро непретенциозните сигнали от Брюксел за това колко много иска да приеме страните от Балканите в своето ято.

„Извънредна ситуация като тази, която се създава с опитите на Словения да отлага черногорското и сръбското членство в ЕС, са благодатна почва за Русия. Благоприятна ситуация за Кремъл ще бъде и тази, в която страните-кандидати за членство в Съюза не започнат преговори за присъединяване, въпреки постоянния икономически напредък.Тогава Москва ще използва всичко това като доказателство за твърденията си за периферността на Европа и за слабия интерес на ЕС към региона", предупреждава авторът на доклада.

Партньори в регионални пукнатини

Според анализа в доклада на Съвет за външни работи, се очаква Москва да продължи своята пропагандна кампания за охладняване на отношенията между Запада и Балканите, възползвайки се политически и икономически от пукнатините в региона.
Русия вероятно ще разшири усилията си да се свърже с официални институционални, социални и политически съюзници и да създаде, както се казва в доклада „отхвърлени хибридни играчи".

Председателят на комисията за европейска интеграция на сръбския парламент Ненад Чанак, в интервю за Радио „Свободна Европа“ заяви, че регионът е изправен пред все по-агресивна руска пропаганда, и че цялата външна политика на Москва е фокусирана върху поемането на ролята на преговарящ за бъдещето по отношение на ЕС.

„Миналата година Русия отдели 1 800 000 000 евро за пропаганда в Европа и особено на Балканите. С други думи, стигна до ситуация, в която руската пропагандна машина създава рамка за действие на руските служби в тези пространства", алармира Чанак.
„В Черна гора, например, Москва се надява, че ще се възползва от съюза между местните православни славянофили, паравоенната „Балканска войска“ и руския рокерски клуб „Нощни вълци", се казва в доклада.

На Балканите се разпространяват и руски медийни операции, предупреждава авторът на доклада, и добавя, че „агенцията „Спутник” има непропорционално влияние в региона, и че Москва се е опитала да финансира и журналистически редакции с политически възгледи, близки до дневния ред на Владимир Путин.