Руслан Трад: Фактът, че украинската армия е готова да рискува с "Бук", означава, че това не е просто рейд за имидж

Руслан Трад, журналист, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.

Защо украинската армия навлезе в Курск?

Въпреки че все още много аспекти не са известни, военните анализатори вече смятат, че украинското нахлуване в Курска област, е много по-мащабна операция от предишните набези в пограничните райони, включващи руски доброволци.

Тогава руските антиправителствени бойци (Легион "Свобода на Русия") и украинските сили (ВСУ) пресичаха границата, вземаха в плен вражески войници, унищожаваха техника и се връщаха обратно. Сега обаче всичко е много по-мащабно: това се вижда както от броя на участващите войници - вече украински войници, организирани от щаб в Сумска област - така и от оборудването; например, руснаците успяха да поразят украинска ЗРК "Бук", която е ценна система и подсказва, че Киев прехвърля техника на руска територия. Фактът, че украинската армия е готова да рискува с "Бук", означава, че това не е просто рейд за имидж. В същото време се смята, че операцията едва ли ще включва мащабна офанзива за превземане на Курск. Макар че все още не знаем много - а се очакват и реакции от съюзници на Украйна (САЩ не са били уведомени) - засега изглежда, че Украйна е започнала ограничена операция, ще установи контрол над някои територии и ще започне да се окопава.

Събитията в Курск са пряко свързани с усилията на украинските командири да отблъскват руската лятна офанзива. Наскоро украински официални лица заявиха, че очакват кулминацията на тази офанзива да настъпи след 6-8 седмици. По ирония на съдбата това представлява проблем: стратегическата цел на Украйна за тази година е да изтощи максимално руските въоръжени сили, докато е в отбрана, но ако руснаците достигнат кулминация и направят оперативна пауза, за да попълнят запасите си и да се прегрупират, изтощаването им отново ще спре. В същото време новата украинска операция не позволява това - руското ръководство не може да избира дали да защитава Курска област, или не, то ще бъде задължено да се опита да изтласка украинската армия от региона. Ако ВСУ се окопаят в Курска област и започнат да се отбраняват там, руснаците ще трябва да ги атакуват въпреки изчерпаните си офанзивни възможности. Сигнали за това вече се появяват - в ранните часове тази нощ беше атакувана руска колона в близост до контролно-пропускателен пункт край Октябрски до Рилск. От мястото на атаката до украинската граница са малко повече от 30 км, а до точката, където са локализирани настъпващите украински части – около 20 км. Предвид тези разстояния, фактът, че руснаците пътуват в плътна колона с камиони, пълни с войници и без прикритие, показва, че руското командване е бързало, опитвайки се да стабилизира ситуацията и да насити района с войски възможно най-бързо.

Руското командване ще трябва да премести сили към Курск от основното направление в Донецка област. Ако се забавят, ще дадат възможност на украинските сили да заемат повече територия и да се укрепят по-добре. По този начин руската офанзива в Донбас с прехвърлянето на сили към Курск ще достигне своята кулминация по-рано. Самата операция в Курск е едновременно операция за отклоняване на руските сили от посоката на основното им направление и в същото време за принуждаването им да продължат настъплението дори след изчерпване на резервите.

Украинската операция трябва да се разглежда и в контекста на стратегията за прехвърляне на войната на руска територия. От началото на инвазията на Руската федерация през 2022-ра година бойните действия се водят само на украинска територия. Постепенно обаче Украйна започна да нанася удари по цели в руския тил с безпилотни самолети, да провежда рейдове, а сега и операция с участието на цели бригади. Преместването на военни действия на руска територия е инструмент за оказване на натиск върху Кремъл - не само върху Владимир Путин - като политиката му се представя в най-неприятна светлина за населението на федерацията и особено в пограничните райони, които вече месеци наред са свидетели на набези и атаки.

Сегашните събития са дилема за Вашингтон. Администрацията на американския президент Джо Байдън, предоставяйки ограничена военна помощ на Украйна, се опита да управлява ескалацията, т.е. да запази самата война ограничена и с ограничен интензитет. На практика обаче тази политика доведе до удължаване на войната, до все по-голямото й навлизане в руска територия и само до още по-голяма ескалация. Американското командване не е било уведомено за операцията в Курск и Киев пазеше мълчание до сега, когато през изказвания на официални лица (Подоляк и Зеленски) се призна за извършването на офанзивни действия на руска територия.

Друг аспект на операцията в Курск е, че тя засяга руските войници. Наборната служба засяга мнозина в Руската федерация и в желанието си да избегне спад в популярността, руското ръководство направи така, че в окупационните сили в Източна и Южна Украйна да служат тези, които са подписали договор - т.е. които са се съгласили да участват по един или друг начин и получават немалко заплащане за това. Руската общественост може и да не се интересува, ако някой от Сибир или Дагестан загине във войната, но смъртта на наборните войници от Москва, Санкт Петербург и други големи "бели и руски" градове ще бъде възприета много по-болезнено от техните роднини