Съпруга на болен от рак пред Фрог: Върна се от оня свят с интегративна медицина

Ето какво сподели пред екипа ни жената: Съпругът ми се казва Венелин Каракашев на 47 години от София. Проблемите започнаха около Коледа 2014 година. Вени започна да се задавя при хранене и първите няколко пъти едва не се задуши до смърт. След празниците тръгна по лекари. Препращаха го от един на друг „специалист“, правиха му какви ли не изследвания, но никой не назначи гастроскопия. Поставиха няколко измислени диагнози, предписаха куп лекарства и диети. Започна да слабее, но го отдадохме на промяната в храненето. Все пак спазваше стриктно предписанията. Спря да яде хляб, месо и сладко.

 Половин година по-късно, след като отслабна с 30 кг. и все така не можеше да приема храната нормално, отново отиде на лекар, който назначи гастроскопия и като я направиха, на момента поставиха тежката диагноза. Веднага последва операция, при която само го отвориха и затвориха, без да отстранят тумора. Хирургът ми каза: Много е късно. Съжалявам, понякога сме безсилни. По време на операцията откриха и разсейки.

В рамките на три дни позвъних всички „светила“ у нас, като никой не даде добра прогноза, а дори и чух: Безперспективен случай. Отправих запитване към Анандолу клиник и получих светкавичен отговор-за първите 7-10 дни лечение са необходими от 26 000 евро. Но не тази цифра ме шокира и възпря да търся възможност за лечение в чужбина. Не беше и мнението на специалистите, че и това няма много да помогне. Човек си казва: И малко да е, все пак е нещо. Беше статистиката: До 4 на сто са излекувалите се от рак в следствие на лечение с химио и лъче терапия. Между 70-80 на сто от пациентите умират от химио и лъче терапия, а не от болестта. В случая на Вени всяко конвенционално лечение щеше да е с неблагоприятна прогноза. Вече се беше стопил в буквалния смисъл, тежеше под 68 кг., а говорим за мъж, висок 1,83 м. Категорично се отказахме от тази терапия, разкри жената.

И продължи: В същото време туморът затвори хранопровода, което направи невъзможно дори приемането на течности. Последва спешно поставяне на титаниев стенд, който да отвори хранопровода, за да може все пак да се приемат течности и течни храни. Няма да описвам търсенето на лечение, но резултатът е, че попаднахме на Клиника за „Интегративно лечение“ тук в България. Първата ми среща с д-р Христо Дамянов беше впечатляваща. Цяла седмица денонощно четях всякаква информация за заболяването на Вени. Във всички научни трудове статистиката беше отчайваща. И в едни момент докторът ми обясни, че 4-ти стадий на заболяването не е присъда, че ракът е лечим и че над 80 на сто от пациентите, лекуващи се по метода, практикуван в клиниката, достигат 100 процентова ремисия.

Тогава не знаех какво точно означава ремисия, но получих надеждата, която търсех. Хирургът, който оперира Вени ми каза, че му остават максимум 6 м. живот. Пет месеца след започване на лечението Вени постигна ремисия. Как я постигна? С късмет, шанс, надежда, вяра и борба. И с помощта на специалистите. Бяха му направени 18 процедури инсулино-потенцирана терапия, многократни вливания на физиологичен разтвор, обогатен с озон, вливания на витамин С и други. В момента продължаваме лечението с надеждата и реалния шанс за пълно излекуване. И вече знаем-ракът не е присъда и е лечим. Имаме огромен успех, а Вени живее пълноценно. Ходи на работа, помага ми в пазаруването. Сега се борим да оздравее. Не е лесно, защото с една заплата е трудно да се събират средства. На няма да го оставя, ще продължим. Само едно ще кажа: Благодаря на д-р Дамянов, д-р Маслев, д-р Джуренова и целят екип на Клиниката.