БГНЕС цитира грузинския активист Георги Чантурия, който излиза почти ежедневно на протест от ноември 2024 г., след като правителството замрази преговорите за присъединяване към ЕС. Решението беше взето след критика на изборите през октомври 2024 г., спечелени от управляващата партия „Грузинска мечта“. Протестите бяха посрещнати със сълзотворен газ, водни оръдия и лютив спрей, а над 400 души бяха задържани.

По думите му властите са засилили контрола с 30 камери с лицево разпознаване, закупени от Китай за около 85 000 лари (27 000 евро) – те могат да определят пол и възраст, да анализират емоции и качват изображения с висока резолюция.

Маршрутът на Чантурия и другите протестиращи е под постоянен мониторинг – глоби за блокиране на улици достигат до 5 000 лари (1 500 евро). От февруари 2025 г. той е получил 74 глоби на обща стойност 370 000 лари (115 000 евро), които отказва да плати.

В Грузия законът е променен през декември 2024 г., за да позволи използване на лицево разпознаване при блокиране на улици и извършване на престъпления.

Подобна практика се наблюдава и в Сърбия, където студентски протести започнаха след трагичен инцидент в Нови Сад. До края на 2024 г. управляващата Сръбска прогресивна партия е инсталирала над 8 000 камери с лицево разпознаване, произведени от китайски компании като Dahua и Hikvision.

Експертите предупреждават, че биометричното наблюдение улеснява идентифицирането и проследяването на протестиращи – това създава сериозен риск от злоупотреби. Европейската комисия посочва, че обработването на биометрични данни за идентификация е допустимо само при строго определени условия с адекватни гаранции.