Съветът на президентите: Политическите лидери да спрат с реваншизма

Годината на европейските избори дава отлична възможност за това, защото българският патриотизъм е бил винаги с европейска насоченост. Поколения българи са работили и мечтали за достойно място на страната ни в Европа. Президентите призоваха да се продължи в тази посока, а не да се отклоняваме от нея. Не революции, а последователното надграждане на всичко постигнато и упорита работа по националните приоритети ще доведат до подобряване на живота на хората. Държавните глави считат, че в трудната ситуация, в която се намира страната, е особено важно политическите лидери да покажат отговорност и да намерят темите, по които да се обединят.

През изминалата година бяха дадени много поводи да се запитаме за това къде е границата на нормалното политическо противопоставяне и от кой момент нататък то става деструктивно. Днес доверието към институциите е изключително ниско. За да се преодолее това, е важно да се търси конструктивният подход и диалог. Самоцелното и безсмислено политическо противопоставяне, реваншизмът и безпочвените обвинения водят до дистанциране на хората от политическия елит. Този подход поражда недоверие към политическата система и към нейните институции, а те са гръбнакът на държавата.

Президентите Желев, Стоянов, Първанов и Плевнелиев се обединиха и около становището, че всички трябва да работят усилено, за да се възвърне доверието на гражданите в институциите. Според тях е важно гражданите да усетят, че са част от процеса на вземане на решения, включително чрез използване на инструментите на пряката демокрация.

Конституцията е фундаментът на държавността. Промени в нея са възможни, но към тях трябва да се пристъпва внимателно и с респект. Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев вярват, че основният закон може да бъде изменян само след постигането на широко обществено съгласие по необходимите промени. Това може да се постигне не чрез популистки обещания, а чрез диалог с всички. Едва след това може да се пристъпи към подготовката на конкретните текстове, по които също е необходимо политическо и обществено съгласие.